За минута очите му се задържаха върху нейните, после той огледа стаята.
— Най-глупавото нещо, което можеш да си представиш — въздъхна той. — От моя страна, искам да кажа. Онзи човек… Барам Монс, в болницата го идентифицираха… нахлу в стаята, започна да крещи и да псува… главно по адрес на кобрите. Опитах се да го зашеметя, но той се движеше, а аз се обърнах прекалено бавно и не можах да насоча точно звуковото оръжие. — Поклати глава. — А после той бръкна в джоба си и реших, че ще извади пистолет. Беше много късно да му попреча физически… затова използвах лазерите.
През една врата влезе сервизен робот и се зае да изнася една от „мъртвите“ цели.
— И той не е имал пистолет — осмели се да каже Джин.
— Точно така — потвърди Джъстин. В гласа му прозвуча тъжна нотка. — Нито пистолет, нито спрей, нито дори джобно ножче. Просто един безвреден, невъоръжен, ексцентричен човек. И аз го застрелях.
Джин гледаше сервизния робот. После попита:
— Дали не е било инсценировка?
С крайчеца на окото си видя, че баща й се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Дали Монс не се е опитал да предизвика теб или чичо Коруин да го нападнете? Да ви компрометира? — Тя го погледна. — Не зная дали вече си гледал информационната мрежа, но в момента, в който Монс беше отведен в болница, по нея се изля истински поток от хули. Това не е реакция… тези хора са били готови със своите пасквили и са чакали само сигнал да започнат.
Джъстин изсъска през стиснати зъби.
— Трябва да призная, че тази мисъл и на мен ми мина през ума. Но ти още не си чула най-важната част от случая: фактът, че Монс ще остане жив, въпреки че насочих два лазерни изстрела директно в гърдите му. Ще можеш ли да отгатнеш защо?
Тя се намръщи. Очевидният отговор бе бронежилетка… но от тона на баща й беше ясно, че е нещо по-интересно. Монс очевидно бе имал някаква защита… която два лазерни изстрела не могат да пробият, да преминат през ребрата или през гръдната кост и да достигнат до белите дробове или сърцето.
Лазерни изстрели, напълно достатъчни да преминат през нормални кости…
— Същото, което е спасило живота на Уинуърд? — попита тя колебливо.
Джъстин кимна.
— Позна.
По гърба й премина тръпка. Майкъл Уинуърд, застрелян в гърдите с куршум по време на първата квазаманска акция преди двадесет и осем години… оцелял при атаката само защото куршумът бил отклонен от керамична пластина, покрила гръдната кост и гръдния кош.
— Джект — промърмори тя. — Този гаден Монс е мръсен джект.
— Провокатор — въздъхна Джъстин. — За нещастие това не променя факта, че той беше невъоръжен, когато стрелях в него.
— Защо да не го променя? — попита Джин. — Това означава, че всичко е било инсценирано… и още, че зад него стои Прийсли.
— Стига, момиче — каза Джъстин и сложи ръце върху раменете й. — Онова, което изглежда очевидно за теб или за мен, или за Коруин, не е задължително да е доказуемо.
— Но…
— И докато не можем да докажем някаква такава връзка — продължи той предупреждаващо, — ще ти бъда благодарен, ако запазиш тези заключения за себе си. На този етап те ще навредят много повече на нас, отколкото на Прийсли.
Джин затвори очи — бореше се с неочаквано възникнали страхове.
— Но защо? Защо е избрал именно теб?
Джъстин я прегърна. Тя беше няколко сантиметра по-ниска от него — идеалната височина, според нея, да се сгуши в баща си.
— Прийсли няма нищо против мен лично — въздъхна Джъстин. — Мисля, че няма нищо специално и против Коруин освен това, че той е пречка в избрания от Прийсли път. Не, неговата цел е премахването на кобрите от нашия свят.
Джин облиза устни и се притисна до баща си. Беше чувала такива слухове, спорове, разсъждения… но да го чуе казано така направо, така спокойно от човек, чиято позиция му даваше възможност да знае истината, я накара да потрепери.
— Това е лудост — прошепна тя. — Абсолютна глупост. Как очаква той Ескуилини да се развива, без кобрите да проправят път в онази пустош? Ескуилини или другите нови светове? Да не говорим за селианците… какво смята да прави той, да ги хвърли на хищниците да ги изядат живи?
Джъстин въздъхна.
— Джин, с годините ще срещнеш изненадващ брой иначе интелигентни хора, които са попаднали в капана на едностранчива цел или гледна точка и никога не могат да се измъкнат от него. Идеален пример за това е Селиан — хората, които още живеят там, се борят с ужасната екология толкова дълго, че не могат да скъсат с навика, за да я напуснат и се заселят другаде. Някои от джектите… не всичките, разбира се, но някои… са също толкова простодушни. Те искаха да са кобри… повечето от тях много искаха… но бяха намерени за неподходящи поради една или друга причина… и това тяхно желание се превърна в омраза. Омраза, която иска отмъщение.