Или с други думи, генерал-губернаторът щеше да реагира на това явно домогване до власт като просто го игнорира и остави Прийсли да разиграва комедията с надежда той самият да не бъде въвлечен в нея.
— Разбирам — каза Коруин, без да се опитва да прикрие огорчението си. — Означава ли това, че ако на утрешното заседание на Директорията мога да подкрепя с доказателства твърдението си, вие ще ме подкрепите?
— Разбира се — отвърна моментално Чандлър. — Но имай предвид, че каквото и да се случи, няма да отделим много време на този инцидент. Чакат ни за разглеждане много по-важни дела.
Коруин пое дълбоко дъх. Това означаваше, че Чандлър ще направи каквото може, за да съкрати до минимум тирадата на Прийсли. „Все пак е по-добро от нищо“ — реши Коруин.
— Разбрах, сър.
— Е. Ако няма друго…
— Не, сър. Лека нощ, сър.
Екранът изгасна. Коруин се облегна на стола и протегна вдървените си от напрежение и умора мускули. Това беше положението: бе говорил с всички членове на Директорията, които имаше вероятност да привлече на своя страна за този случай. Трябваше ли да потърси подкрепа от Съвета и от по-ниско стоящите синдикали? Той погледна часовника си и с изненада установи, че минава десет. Вече беше прекалено късно да говори с някого. Нищо чудно, че Чандлър беше малко хладен.
Някакво движение привлече вниманието му и той вдигна глава. Тена Мигро поставяше чаша димящо кахве на бюрото му.
— Свърши ли за тази вечер? — попита тя.
— Не зная аз дали съм свършил, но ти трябваше да си свършила отдавна — отговори уморено Коруин. — Още преди два часа ти казах да си тръгваш.
Тя вдигна рамене.
— Имах малко работа за довършване. — И седна с обичайната си грациозност на един стол до бюрото.
— И освен това си мислила, че може да имам нужда от малко морална подкрепа, нали?
— И това, и може би малко помощ за предотвратяване на неприятни посещения — каза тя. — Но не беше необходимо.
Коруин вдигна чашата и вдиша финия аромат на кахвето.
— Името Моро отдавна е важно за Авентини — напомни й той и отпи. — Може би дори вестникарските хищници си спомнят, че семейството ми се ползва с известно уважение.
— А може би също и малко почивка? — тихо подхвърли Тена.
Коруин я погледна, погледът му се плъзна по фините й черти и стройната й фигура. Остра болка прониза сърцето му, болка, която напоследък го спохождаше все по-често. „Трябваше да се оженя — помисли си уморено той. — Трябваше да имам семейство.“
С усилие отърси тази мисъл от ума си. През всичките тези години имаше основателни причини да не създава семейство и никоя от тях не се беше променила. Участието на баща му в политиката на световете на кобрите едва не бе уморило майка му и той се беше заклел никога да не причинява такова нещо на друго човешко същество. Дори ако може да намери жена, която е готова да се примири с такъв начин на живот.
Отново се насили да отклони ума си от тази често поемана и безплодна насока на мисълта.
— Семейство Моро никога не е почивало, когато е имало да се върши работа — каза той. — Освен това аз ще почивам, когато ми свърши мандатът. Ти обаче трябва да се прибираш.
— След малко. — Тена кимна към телефона. — Как вървят разговорите?
— Почти както се очакваше. Всеки е малко несигурен каква позиция да заеме, най-малкото от гледна точка на практическата политика. Според мен засега всички ще стоят настрана и ще чакат още информация.
— И предоставят на Прийсли пълна свобода да им набие утре в главите своята версия на инцидента. — Тя тихо изръмжа. — Необичайно подходящо време за него, точно преди пленарното заседание на Директорията.
Коруин кимна.
— Да, и аз го забелязах. Както, сигурен съм, са го забелязали и другите губернатори. За нещастие това не се счита за доказателство.
— Освен ако не можеш да го използваш и да намериш липсващата връзка… — Тя млъкна и се обърна към вратата. — Чука ли някой?
Коруин се намръщи, пресегна се и включи интеркома към защитната видеокамера във външния коридор.
— Ако е вестникар… — започна застрашително Тена.
— Джин е — въздъхна Коруин, изключи камерата и освободи ключалката. Може би последната личност, която искаше да срещне в момента…
— Джин, отворено е. Влизай.
— Да изляза ли? — попита Тена, когато той изключи интеркома.