Наня го изгледа продължително, после кимна. Коленичи и го развърза под неодобрителния поглед на синята си приятелка. Иван изпухтя с облекчение, разтри китките и глезените си и чак тогава рискува да се изправи. Стаята се люшна, но само толкова.
Наистина не трябваше да си насилва късмета, но пък късметът обича смелите и прочие… Наведе се и й подложи бузата си просто за да види какво ще стане.
Колебание. Разширени очи, които отблизо се оказаха светлокафяви, с цвят на шери, по-светли от кожата й и подчертани от дълги черни ресници. За негова гигантска и нескрита наслада Наня лепна целувка на бузата му.
— Видя ли? — насърчи я той. — Не е чак толкова трудно. — Приятният гъдел се задържа още миг върху кожата му.
Той побутна с крак един от нападателите пътьом — Риш се беше навела и пребъркваше джобовете им, — после отиде до прозореца и подаде глава през голямата квадратна дупка. Ставаше течение. Подемник на въздушна възглавница от онези, с които техниците извършват ремонти по фасадите на високи сгради, се полюшваше току под перваза. Към подемника беше прикачен голям пластмасов кош, като онези за мръсното бельо в болници и хотели. Празен. И кажи-речи точно толкова голям, колкото да събере телата на две зашеметени жени. Класика. Никакво въображение. Но практично, от друга страна — кошът беше евтин и често срещан предмет, който не би привлякъл ничие внимание, освен ако не се появиш с него на някое крайно необичайно за кошове с мръсно бельо място.
Иван се дръпна от прозореца и се обърна към жените.
— Мда, отвличане. А не убийство. Освен ако идеята не е била първо да ви убият, а после да разкарат чистичко труповете. Някакви предположения кое от двете е вярното?
Наня стоеше с ръце пред гърдите си, сякаш й е студено.
— И двете ми изглеждат еднакво вероятни. Не знам. Зависи.
— Някаква идея кой ви праща платени нинджи преди зазоряване? Не, глупав въпрос, забравете, че попитах. Нека пробвам пак — бихте ли споделили с мен кой би ви пратил горепосочените и прочие?
Наня поклати глава. Къдриците й се люшнаха умърлушено.
— Няма документи, няма пари, нищо няма — докладва Риш и се изправи. — Само зашеметители, ръкавици и дребни боклучета в джобовете.
Чак сега Иван забеляза, че нападателите наистина носят тънки прозрачни ръкавици. Евтини ръкавици, които се продаваха навсякъде и които милиони хора по цялата планета използваха в ежедневието си. Нищо, което да е единствено по рода си, нищо, което да проследиш, и ръкавиците, и очилата за нощно виждане, и зашеметителите… Бандитите или нямаха пари за добро оборудване, или бяха по-умни, отколкото изглеждаха.
— Между другото, не е изключено тези двамцата да си водят подкрепление, което чака накъде отвън — подхвърли Иван.
— Имаме резервен път за бягство. По покривите — каза Наня.
— Пробвали ли сте го?
— Да — отвърна Риш и го изгледа намръщено, което не значеше много, защото тя по принцип го гледаше намръщено. — Събирай багажа, Тедж.
„Тедж?“ Е, Иван поначало знаеше, че „Наня“ е измислено име. Но пък синята жена за пръв път се изпускаше пред него. Започваше да му вярва — или губеше самообладание?
— Знаете ли къде отивате? Тоест, имате ли къде да отидете? — попита Иван.
На което Риш отвърна:
— Не е твоя работа.
А Наня-Тедж каза:
— Защо питаш?
Иван предпочете да отговори на нея:
— Ами, помислих си, че може би ще е добре да се скриете у нас за няколко дни. Да обмислите ситуацията и да планирате следващите си действия на спокойствие. Помежду ни няма никаква връзка, която да насочи враговете ви към моя дом. Трудно бихте намерили по-сигурно място, където да се укриете, особено при бързината, с която се налага да действате. А и няма да ви искам наем.
Наня се поколеба. После кимна. Риш въздъхна.
— А с тези двамата какво ще правим? — попита и кимна към буците. — Най-сигурно ще е да ги убием…
Иван още не можеше да реши коя от двете командва парада. Но буците наистина представляваха проблем. Най-очевидното решение беше да се обади в комарската ИмпСи и оттам да изпратят професионален екип чистачи. Което му напомни да си вземе портфейла, зашеметителя и комуникатора. Жените не възразиха. От друга страна…
Едва сега, с огромно закъснение, му хрумна да се запита в каква ли каша се е забъркал Биърли, че да праща при жените кабинетен плъх от генералния щаб вместо опитен телохранител от ИмпСи, да речем, или цял отряд опитни телохранители с всичките им високотехнологични джаджи. Отвратителното чувство за хумор на Би не беше изключено като хипотеза, но… операцията, по която работеше, очевидно беше деликатна. Колко деликатна обаче? Защо се беше обърнал за помощ към Иван — по принуда, защото се е озовал далеч от обичайните си помагачи, контакти и доставчици? Или поведението му се диктуваше от някакъв по-зловещ фактор? Намекнал беше, че настоящата му групичка от гадни другарчета има дебели връзки високо в службата… колко високо обаче? И в кои отдели? Възможно ли беше да е хванал дирята на корупционна схема в комарския офис на ИмпСи?