— Мисля, че тук правилата са различни — каза колебливо Тедж.
Риш зачете надолу по страницата:
— „Патрули се отзоваха на сигнал за домашно насилие… доклад за вандалска проява на перон на градския транспорт… опит за измама с кредитен чип от малолетни…“ А, ето нещо интересно. „Прекъснат побой над човек, забелязан от клиентите на бар да краде дихателни маски от обществения запас за извънредни ситуации. Извършителят е задържан, а на клиентите е била изказана благодарност“. Май се досещам защо този тип са го задържали, без някой да плаща за арестуването му… Патрулите на столичното управление са били доста заети снощи, макар че престъпността тук изглежда много слаба като цяло.
— Да, мястото е спокойно. Е, банята е твоя, ако искаш да се изкъпеш. Много е приятно, особено след ужасния звуков душ в нашия апартамент. Горещо ти препоръчвам да си вземеш вана.
— Ще си взема — каза Риш, стана, протегна се и се огледа. — Изискано местенце. Да се чуди човек как може да си го позволи с бараярска офицерска заплата. Мислех, че са зле платени. И че ги държат изкъсо, така че евентуалните странични доходи от рекет и частна охранителна дейност отпадат от уравнението. — Изсумтя, възмутена от такова прахосване на човешки ресурс.
— Не мисля, че живее тук постоянно. Домът му явно е на Бараяр. Изглежда, е в командировка или нещо такова. — И беше пристигнал наскоро, ако се съдеше по съдържанието на хладилника и кухненските шкафове. Или пък не обичаше да готви? Тедж кимна към комтаблото. — Как мислиш, какво ли ще научим, ако пуснем една проверка за него в мрежата?
Златните вежди на Риш се вдигнаха.
— Бараярската империя едва ли разпространява военните си тайни в обществената мрежа на един завоюван свят.
В системата на Джаксън Хол информацията се контролираше строго заради парите, властта и сигурността, които осигуряваше, и защото лесно можеше да наклони везните в полза на провала или успеха на всяка сделка. Имаше я и другата крайност — любимите частни учители на Тедж от младостта й, трима бетанци, които родителите й бяха докарали на Джаксън Хол с цената на много пари и усилия, й бяха разказвали за информационната мрежа на своя свят, която й се струваше открита до степен на лудост… или на самоубийство може би. И въпреки това колонията Бета не само оцеляваше, а затвърждаваше славата си на една от най-високо развитите и иновативни планети в цялата възлена връзка, което беше и причината родителите на Тедж да се охарчат за бетански учители. От всички преподаватели, които я бяха тормозили през годините, Тедж беше съжалявала само за тримата бетанци, когато носталгията ги надви и те отказаха да подновят договора си за още една година. Политиката на останалите планети и системи във възлената връзка по отношение свободата на информацията се колебаеше по средата на тези две крайности.
— Чак пък военни тайни — каза Тедж. — Нека започнем с онова, което знаят всички. — „Всички освен нас“.
Риш стисна устни, кимна и мина встрани.
— Действай. И викай, ако откриеш нещо интересно.
Тедж седна пред комтаблото. Принудена да се крие в апартамента им, Риш бе имала повече време от нея да опознае местната мрежа и начините да изстискаш информация от нея. Но името на капитана едва ли се срещаше често на Комар. Тя се наведе и го вкара в търсачката.
Над видплочата се появи комарска база данни с обещаващия надслов „Ворите на Бараяр“. В азбучен ред, който започваше с В и завършваше с В. „Леле!“ Явно имаше стотици Ворпатрил, пръснати из трите свята на Бараярската империя. Може би трябваше да се ориентира по титлите…
Въведе командата и новият списък се оглави от някой си граф Фалко Ворпатрил. Бараярските графове се явяваха нещо като племенни вождове, всеки управляваше голяма територия, наречена „окръг“, на северния континент на планетата. Нещо като бароните на джаксънианските Велики къщи, реши Тедж, макар че графовете получаваха титлите и именията си по наследство вместо да се борят за тях. Тази система й се струваше лоша, защото с нищо не гарантираше, че само най-силните и най-умните ще се изкачат до върха. „Или най-безскрупулните“ — напомни си неохотно Тедж. Граф Фалко, белокос мъж с добронамерена усмивка, нямаше син на име Иван. Нататък.
Следваха армейски офицери с висок чин, както и правителствени чиновници на имперско и провинциално ниво с разнообразни и архаично звучащи титли, които не й говореха почти нищо. Имаше един адмирал Юджин Ворпатрил, но той също нямаше син Иван.