Останал за миг без наблюдение, Имола скочи, отвори друг пластмасов кашон, награби хартията вътре, метна я към разливащата се локва течен огън и хукна към изхода.
Иван Ксав се надигна на колене и обхвана с разширени очи тази нова опасност, докато баба тичаше към Перла и събличаше в движение палтото си. Шишето с тясно гърло не се беше счупило, но се беше завъртяло около оста си, описвайки спирала с лесно запалимото си съдържание. Иван Ксав скочи, грабна празния кашон и захлупи с него бутилката, разлятото масло и няколкото тлеещи листа. С едно последно припламване уловените пламъчета запушиха и угаснаха.
Тедж се сети да вдиша. Адреналинът, препускащ в кръвта й, тъкмо заплашваше да отнесе част от черепа й с все мозъка, когато всичко свърши.
Иван Ксав, който още натискаше кашона, сякаш съществуваше опасност пластмасовото изделие да възрази, се надигна задъхан. После се покатери на този нов пиедестал, изправи се в цял ръст и плъзна гневен поглед из стаята, спирайки го поред на Арките, някои застинали в шок, други — търчащи насам-натам. Баба уви палтото си около Перла, за да изгаси и последните пламъци, а Амири, видимо уплашен, коленичи до сестра си да я прегледа за евентуални наранявания.
Иван Ксав си пое дълбоко дъх… леле, ама той можел да вика!
— Хей, бихте ли били така добри поне за един час да не измисляте нови начини да ме убиете? За един-едничък час? Или повечко? До сутринта? Ще е чудесно. Само до сутринта, нищо повече. Просто седнете, става ли? И кротувайте. Седнете и чакайте кротко като разумни хора. Земя, вода, въздух, огън… стихиите са ви на свършване вече. Боже!
Амири изглеждаше дълбоко впечатлен от звънливия му баритонов брътвеж. Баба… не изглеждаше толкова впечатлена, но определено изглеждаше съпричастна, да речем. Надигна се, помогна на Перла да се изправи и отбеляза:
— В някои от митологиите на Старата Земя присъства и пета стихия. Метал, ако си спомням добре.
Иван Ксав каза през зъби:
— Това беше реторична реплика, а не предложение, за бога. — Но все пак слезе от подиума си малко по-спокоен и се доуспокои в трескавата прегръдка на Тедж. Слава богу, ужасният течен огън не го беше опръскал, установи тя. Ръцете й трепереха. Иван Ксав ги покри с длан и ги притисна към гърдите си. Челюстта му се отпусна и той зарови лице в косата й.
Баронът и баронесата си бяха пробили път през препятствията във вид на сандъци и кашони. Лицето на баронесата беше сиво; лицето на барона зеленееше. Баронесата се спусна към Перла, а баронът отиде при отвора и впери гневен поглед в мрака навън, където се беше изгубил врагът му. Иван Ксав и Тедж отидоха при него.
Баронът стискаше зъби, мускулчета подскачаха по челюстта му.
— Били сте там. Казахте, че тунелът е задънен с водна тапа. Има ли смисъл да го гоним?
— Аз не бих си правил труда — отвърна Иван Ксав, също през зъби. — Или ще се върне по собствено желание и ще ни спести усилията да го гоним, или ще се удави и така ще ни спести усилието да му срежем гърлото или каквото там… Категорично не смятам да хабя и една молекула кислород заради него.
— Ако не се върне преди да запушим отвора, това ще реши дилемата ни — изръмжа Амири. Тедж кимна мрачно.
Баронът стрелна Иван Ксав изпод вежди.
— Преди малко ти реагира много бързо. И… правилно.
— Въпрос на обучение — отвърна лаконично Иван, а после, с известна неохота, добави: — И на инциденти по време на обучение. Човек научава това-онова. По един или друг начин.
— Виждам, че при теб се е получило. — Баронът придружи думите си с отривисто одобрително кимване.
— Какво е това нещо? — попита Тедж баба си, която се беше навела да топне защитените си от ръкавици пръсти в няколко пръснали по пода капки от течността и сега ги душеше с професионално любопитство.
— Парфюм, предполагам. Навремето. Сега си е обикновена воня. Не знам защо пламна, не би трябвало. — Плъзна поглед из стаята и инструктира потомството си: — Бъдете така добри и не отваряйте нищо съмнително, преди да съм го погледнала.
— Или по-добре не отваряйте нищо при никакви обстоятелства — изръмжа Иван Ксав. — Ако може.
Гъли го изгледа с подозрение и примирение, после седна на един сандък и сплете пръсти в скута си. Перла, с доста по-дружелюбен поглед в негова посока, седна до нея. Беше й се разминало само с леко изгаряне, все едно е прекалила със слънчевите бани, и поопърлени бели вежди. Гъли я прегърна през рамо да успокои лекото остатъчно треперене след шока. Тедж помогна на Иван Ксав да събере пръснатите стари документи, всичките толкова сухи, че хартията шушнеше в ръцете им. В известно противоречие със собствените си указания Иван Ксав хвърляше скришом по един любопитен поглед на всеки документ, докато ги прибираше в кашона.