— Ами, полудявах в белите си ленени чаршафи, най-общо казано. Някъде около полунощ стана ясно, че всичките ми обекти на наблюдение, плюс тебе, са изчезнали едновременно. Още тогава разбрах, че става нещо. Малко по-късно пристигна първата непотвърдена новина, че някой се е опитал да взриви централата, доста некомпетентно. Не направих връзката веднага. Защото, така де, смятах, че съревнованието между Саймън и Шив е по-скоро на ниво идеи и логистика, без оръжия. Освен това подобен нескопосан опит за атентат срещу централата на ИмпСи не подхождаше на умен човек като Шив.
— Да, ако беше негово дело, сигурно щеше да се справи по-добре — съгласи се Иван Ксав.
— Всичко започнало, когато наземен патрул на ИмпСи отишъл да провери сигнал за необичайно високи енергийни нива в гаража през улицата. Момчетата изненадали четирима бандити, които тъкмо товарели припаднала жена в един бус. Което по принцип е работа на общинската полиция, но момчетата на Алегре са си такива, знаеш, обичат да пострелят на живо, да разнообразят скучното нощно дежурство. Плюс — както ми сподели един от тях по-късно, — че имало шанс дамата да им благодари. Свалили двама от бандитите, но другите двама се скрили в този ваш тунел и момчетата от ИмпСи ги последвали. Разменили си няколко залпа със зашеметители, после…
— После дошла изненадката — прекъсна го Иван Ксав. — Значи хората на ИмпСи са задействали бомбата?
— Трудно е да се каже чий изстрел го е направил — каза с известно негодувание Биърли, — защото понастоящем местопрестъплението е погребано под тонове кал. Така или иначе нечий енергиен лъч явно е попаднал върху старите експлозиви. Взривът е бил колосален и доста зрелищен, както разбрах. Наложило се да изкопават един от бандитите и едно от момчетата на Алегре, но…
— Някой пострадал ли е сериозно? — прекъсна го Тедж.
— И двамата, но ще оцелеят. През следващите два часа тънахме в догадки, никой не знаеше какво точно става и така докато медиците не успяха да свестят Звездичка. След това, както и сам можеш да се досетиш, стана страшно. Особено след като някакъв глупак… след като някой се сетил да звънне посред нощ на майка ти и Саймън.
— А — измънка Иван Ксав и пристъпи от крак на крак.
— Звездичка се кълнеше, че в бункера има оцелели, макар скенерите да не отчитаха нищо. Момчетата от спасителния отряд докладваха, че през тунела не може да се проникне, и тогава дойде ред на инженерния корпус. Горе е истински цирк, сериозно.
Иван Ксав погледна нагоре и изкриви устни. Отиде при първия войник и му каза:
— Съобщете на командващия си офицер, че районът трябва да се третира като зона на биологично замърсяване втора степен. Най-малко.
Войникът се обърна да го погледне.
— А вие сте?… О! Капитан Ворпатрил. Слушам, сър. — Вдигна комуникатора към устните си и предаде съобщението.
Войникът от инженерния корпус, който клечеше над контролния си панел, чу това и спря да диша, но след малко се отказа и продължи работата си.
Иван Ксав се върна при Тедж и Би и каза:
— Лично аз бих го обявил за пета степен, но бабо-тъщата ми едва ли би се съгласила. Да се надяваме, че втората степен ще обезкуражи кандидат-туристите, докато някой не смогне да организира екип от оценители, които да слязат тук и да направят инвентаризация. Това място ще има нужда от сериозна охрана. И от охрана на охраната.
— Е, Арките явно са уцелили мястото… — каза замислено Би. — Тук наистина ли има съкровище, или Звездичка е преувеличила от страх, че иначе няма да ви изровим?
Вместо да му отговаря с думи, Иван Ксав го заведе да му покаже кутията с печатни кинжали, към които, изглежда, беше развил собственическо чувство. Лицето на Биърли моментално се изопна.
— И това го намерихме в първия сандък, който отворихме, представи си — каза Иван Ксав. — Да не ти разправям какво имаше в другите. Плюс половин тон или там някъде златни монети от времето на Окупацията.
Биърли плъзна бавно поглед по морето от сандъци и кашони, после се дръпна настрани и на свой ред вдигна комуникатора си към устните си.
Тедж се върна при изхода и взе да се мотае около войника от инженерния корпус, който все така ръчкаше лостчетата и бутоните на дистанционното си, и го чу да казва:
— Браво, Търсачке, добро момиче! — После вдигна глава към Тедж с широка усмивка, която внезапно разкри истинската му възраст… е, не точно, момчето едва ли беше на четиринайсет… въпреки военната униформа. — Намерила ги е. Следват я насам.
Тедж и Биърли подадоха глави през отвора, вперили със затаен дъх поглед в тунела… и ярката светлинка, която се появи след малко… и двата кални силуета, които се влачеха изтощени и премръзнали след нея.