Всички застанаха мирно, с изключение на лейди Алис, която кимна едва забележимо на величеството — при нея това се равняваше на реверанс. Алегре и Галени отдадоха чест. Грегор им отвърна с подобаващото императорско кимване.
— Иване! — каза императорът с глас, който не се извиняваше за радостта да го види жив и здрав. Прегръдката, която последва, също беше искрена. — Казаха ми, че са те извадили от гроба жив, но исках да се уверя лично. Лейди Тедж. Много се радвам. — Сведе глава над ръката й; тя успя да приклекне в приемлив реверанс.
Императорският поглед се спря върху Саймън, който наблюдаваше всичко това с крива усмивка.
— А, Саймън. Каква е тази история, по дяволите? — В погледа на императора ясно се четеше един въпрос, а именно „защо аз нищо не знаех за това?“. Добре, че не той беше под прицела на този поглед, помисли си Иван и потръпна. Е, сигурно щеше да дойде и неговият ред.
Саймън отвърна малко смутено:
— Обадих ви се с молба да се видим и си уговорихме обяд за утре, помните ли?
— Да?…
— Трябваше да го направя по-рано. А обяда да уговорим за вчера.
Грегор прие това с бегло кимване, което не вещаеше нищо добро.
— Ще обсъдим това. По-късно.
После плъзна поглед по разкопания пейзаж.
— Генерал Алегре… — Алегре се изпъчи вдървено. — Добра работа. — Генералът издиша скришом, а Грегор продължи: — Бих искал да говоря лично с ръководителя на инженерния екип.
Алегре забърза към командния пункт и доведе главния инженер, който дирижираше своя взвод от инженери и техници, пръснати из целия периметър. Иван го познаваше — полковник Ото, един от шефовете на столичното командване. Също като на Галени, и неговият военен чин беше подплатен с докторат. Беше с униформа под шинела — от черния наряден вид, разумен избор предвид обстоятелствата и подходящо опръскан с кал. Кал беше полепнала и по подметките на тежките му ботуши. Полковникът прие със задоволство високата оценка на императора за свършената работа, но и някак разсеяно.
И веднага щом императорското внимание се насочи другаде, дръпна Иван настрана.
— Ворпатрил. Какво можеш да ми кажеш за тази микоразлагаща гадост, с която си имаме работа? Онази жена, Звездичка, не ни помогна много, да не кажа никак.
— Прояжда дупки в земята. Разклонява се на случаен принцип. Мисля, че преобразува неорганичните вещества в стени на прохода, но не съм сигурен. Намерете лейди гем Естиф, по възможност преди пладне, и не й позволявайте да ви вземе страха. А, и пътьом вземете някой опитен биолог от Имперския научен институт. У нея има още от микоразлагащия агент — непременно го конфискувайте и го предайте на Научния институт. Приложението на това нещо в строителството би спестило милиони.
— Като инструмент? Или като оръжие?
Иван въздъхна.
— Има още работа по него, ако искаме да го използваме като инструмент. За оръжие е готово, мисля. Но наистина трябва да впрегнете умните глави от Научния.
Ото кимна нерадостно, но с разбиране.
Алегре се приближи с ръка на малката слушалка в ухото си.
— Ото. Едно от твоите момчета, капитан Рокс, чака на осигурения периметър. Ще говориш ли с него?
Ставаше въпрос за новия осигурен периметър, съобрази Иван, разширен заради присъствието, дай боже временно, на императора. Грегор разговаряше със Саймън и лейди Алис, хокаше ги, ако можеше да се съди по изражението му, а Тедж слушаше напрегнато и от време на време вмъкваше храбро по някоя реплика.
— Да. Да дойде — каза Ото.
Ако инженерът се познаваше по калта, значи Рокс беше нещо като дете чудо, помисли си Иван, когато капитанът се приближи с гравискутера си и слезе. В сравнение с него Ото изглеждаше артистично опръскан с цел декорация. Рокс и шефът му си размениха военен поздрав точно толкова формално и небрежно, колкото го правеха аналитиците от ИмпСи, когато ги чакаше работа. Забелязал новодошлия, Грегор се приближи колкото да чува разговора, но не толкова, че да го прекъсне с персоната си.
— Най-накрая проследихме тъпата отводнителна тръба, полковник — докладва задъхано Рокс. — Излива се в реката на километър под Звездния мост. Беше яко запушена, но преди около час изведнъж се отпуши. Изгубихме дистанционната сонда, калният порой я завлече. Слава богу, че още не бяхме пратили хора. Изчисленията ни бяха за дебит от един до три кубични метра в секунда.
Алегре, приближил се навреме да чуе последното, каза: