— Господи, стаите с веществените доказателства сигурно са съсипани. Не ми се мисли какво ще открият момчетата, когато стигнат до тях.
Според новинарските емисии потъването на централата се било забавило значително. Бавно или не обаче, до полунощ шедьовърът на Доно Архитекта беше потънал до четвъртия си етаж в земята.
На следващия ден Саймън отиде на уговорения си обяд с Грегор. Върна се след час.
— Не се случва често — отбеляза той, било към лейди Алис, било към близката далечина по принцип, не стана ясно, — не се случва често Грегор да си позволи удоволствието на сарказма. Видно беше, че му се отразява добре. — После добави под нос: „Живеем, за да служим“, затвори се в кабинета си и не излезе оттам до вечерта.
Когато ревизорите от Имперската счетоводна служба, които инвентаризираха съдържанието на стария сетагандански бункер под ръководството на комодор Дъв Галени — който беше прехвърлен временно от своя отдел до приключването на тази спешна задача, — стигнаха в оценката си до един милиард и сто милиона марки, достъпът на медиите до докладите им беше прекратен.
— Какво — попита Гъли, надничайки над рамото на Иван Ксав, — означава „свръхсекретно императорско… — примижа, преди да довърши — дознание“?
— Ами, нещо като призовка — каза Иван Ксав. — Със зъби. Макар че това би било… би било…
— Меко казано? — подсказа му Тедж, която надничаше над другото му рамо.
— Да — каза с глух глас той. — Много меко…
Доскоро Иван се бе надявал да придружи Тедж при първата й визита в Императорския дворец, но не при такива обстоятелства. Сега тя оглеждаше с тревога разпрострялата се в парка масивна сграда, гигантски неправилен правоъгълник на четири до шест етажа, в зависимост кое крило гледаш, и чудати топли връзки, малко като замъка Воркосиган, но умножено по четири, с по-нови достроявания, датиращи от годините след една или друга война. Източният портален вход беше от по-старите, величествен и с изобилна декорация. Наземната кола на маман тъкмо изплюваше пътниците си — самата лейди Алис, Саймън и старшите Арки (плюс една гем Естиф). Иван паркира своя двуместен автомобил зад тях, слезе, отвори вратата на Тедж и двамата ги настигнаха при големите двойни врати, където ги чакаше личният майордом на Грегор. Тази сутрин майордомът изглеждаше мрачен и изпълнен с подозрение, макар че щом зърна Саймън, физиономията му се преля в каменна безизразност. Иван удостои с физиономия тип „сърдито раздразнение“.
Придружен от двама дворцови охранители — навярно в ролята на овчарски кучета, които да държат стадото накуп, — майордомът ги поведе по коридори и стълбища, които, странно защо, водеха надолу. Иван рядко беше слизал в тази подземна част на двореца, пълна предимно с малки съвещателни зали. Различните публични церемонии и празненства, като наближаващия императорски бал за Зимния празник, се провеждаха другаде, а достъпът на гостите до сутерена беше строго ограничен. Помещението, в което ги вкараха, приличаше повече на малка, но много добре оборудвана университетска аудитория, отколкото на съдебна зала. Най-отпред имаше катедра и маса с комтабло, а седалките бяха подредени в амфитеатрални дъги. Залата би могла да побере четирийсетина души, но днес капацитетът й очевидно нямаше да се запълни въпреки пристигналите по-рано младши Арки плюс Биърли. На маса встрани бяха сервирани, слава богу, кафе, чай и пасти — Иван не можа да реши дали това е знак за гостоприемство, или предчувствие за много дълго съдебно заседание.
Наля на Тедж кафе със сметана, предложи й да си вземе от пастите, но тя отказа с вяла усмивка — лош знак, — после отиде при Биърли и измърмори под нос:
— Ти лична покана ли получи, или си тук като цивилен пъдар от ИмпСи?
— И двете — измърмори на свой ред Би. — По покана и на Грегор, и на Алегре, представи си. Отделно получих подробни инструктажи от ИмпСи.
— В множествено число? Намерили са време за няколко инструктажа?
— О, тази седмица се ползвам със специалното им внимание — каза Биърли и се намръщи. — От онзи вид, който не вещае нищо добро. Сто пъти им казвах, че имам нужда от подкрепления… Както и да е.
А после се наложи всички присъстващи да оставят напитките си и да преглътнат по спешност последната си хапка, защото майордомът се появи и заяви:
— Внимание, моля. Император Грегор Ворбара.
След дълги колебания Иван беше избрал хубав цивилен костюм вместо зелената непарадна униформа; Грегор, интересно, беше направил подобен избор в строго тъмносиньо. Следваха го шефът на личната му гвардия и главният му секретар, който се отправи към катедрата да подготви документите. Набора неуверени полупоклони, недовършени реверанси и сведени глави Грегор прекъсна с жест, който сякаш казваше: „Добре, добре, но задръжте малко“, а гвардеецът се разбърза да му донесе кафе и две обезболяващи таблетки — последното изпълни Иван с остро чувство на вина, — които Грегор преглътна с кафето, преди да се отправи към катедрата. Секретарят подкани присъстващите да заемат местата си — старшите Арки и бабата на първия ред, плюс Гъли, Тедж и Иван, който седна в края, откъдето можеше да вижда всички, без да върти постоянно глава; Риш, Звездичка, Перла, Смарагд, Амири и Чер, плюс Биърли, седнаха на втория. Гвардеецът застана до стената, така че да държи под око цялата зала, а секретарят се настани пред комтаблото в ролята на протоколчик.