— По този въпрос навярно ще може да ни даде по-подробна информация доктор Уедел. Надявам се, че сте отбелязали напредък през вчерашния ден, докторе. — По знак на Грегор Ото освободи катедрата, а Уедел я зае.
Уедел беше шейсетинагодишен учен с аристократично излъчване. Иван знаеше, че миналото му е доста по-интересно и разнообразно, отколкото подсказваше външността му, но това не го правеше по-лош учен. Тъкмо обратното навярно.
Уедел се изкашля нервно.
— Ами, сир… Всички знаем, че липсата на доказателства не е същото като доказателства за липса. Засега хората ми не са открили живи клетки на микоразлагащия агент в долното течение на реката. Открихме обаче фрагменти от тунелна стена, а това подсказва, че трябва да има и живи клетки. Има и една добра новина — живите клетки, които изследвахме, изглежда, не се чувстват добре в солена вода. Тоест, ако стигнат до морето, едва ли ще оцелеят.
— Това вече ви го казах — измърмори лейди гем Естиф. — Преди три дни.
Уедел я стрелна с поглед.
— Макар че горещо препоръчвам наблюдението да продължи, по мое мнение микоразлагащият агент представлява много по-малка заплаха за общественото здраве от няколко други биологични кошмара, с които вие, бараярците, живеете от години, в това число и местната екосистема на планетата. С други думи, благоразумие — да, паника — не. Впишете агента към списъка с останалите си проблеми и си живейте постарому, така казвам аз.
Тедж, която го слушаше напрегнато, изведнъж примигна и прошепна на Иван:
— Ама той е джаксънианец. Или най-малкото е бил.
— Знам — отвърна й Иван също шепнешком. — Грегор също го знае. Не казвай на никой друг.
Грегор измери с поглед биолога.
— Да разбирам ли, че сте склонен още днес да изпиете чаша вода от долното течение на реката? — Предвид настроението си Грегор не би се поколебал да участва лично в този експеримент, помисли си Иван. Като наблюдател, не като опитна мишка тоест. Дали не беше скатал някое шише с речна вода зад катедрата?
— Да — отвърна спокойно Уедел, — стига да е преварена, за да се елиминират останалите осемнайсет патогена, които са част от обичайното й химическо съдържание. Пречиствателните станции би трябвало да са достатъчни, за да защитят вашите поданици. — Всеки достатъчно глупав да пие непречистена вода на тази планета си заслужаваше отпадането от генетичната база. Доколкото Иван го познаваше, Уедел вероятно си мислеше точно това, но беше достатъчно съобразителен да не го изрече на глас. Не и тук във всеки случай.
Грегор се обърна към публиката.
— Доктор Алегре, направени ли са тестове, които да потвърдят тази хипотеза за пречистването на водата?
— Това… лесно може да се направи — отвърна Сюзан Алегре.
— С други думи, тестове не са правени. Моля, възложете тази задача на хората си и докладвайте в най-къс срок.
— Да, сир. — Тя сведе глава към комуникатора на китката си.
— Добре, доктор Уедел. Вярвам, че и занапред ще следите отблизо речното съдържание — каза Грегор и го отпрати с жест да се върне на мястото си до административната директорка на института. Двамата моментално събраха глави. Иван предположи, че си разменят реплики от сорта на: „Браво, не оплеска работата“ и „А какво ще стане сега с финансирането ни?“. Ото, изглежда, не вярваше и на дума от казаното. Същото важеше и за Алегре, но него жена му щеше да го укроти по-късно.
Грегор обходи с поглед двата реда Арки; Арките също го гледаха. На Шив безизразната физиономия му се получаваше много добре. Удин прокара пръсти през късата си коса. Лейди гем Естиф изглеждаше готова да изправи своите сто и трийсет години срещу всичко, което Бараяр би понечил да прати срещу нея.
— Така… третият аспект, по който остава да поговорим…
„А Грегор никога не говори наизуст по никой аспект, най-малко по политическите…“
— … е свързан с добруването на империята като цяло.
Тъмните очи на Шив внезапно се присвиха. Напрежението в тях почти се доближаваше до напрежението в очите на императора.
— Както вероятно си давате сметка, Бараяр няма интерес към агресивни начинания в местното космическо пространство на Джаксън Хол. Предполагам още по-ясно си давате сметка обаче, че това ще се промени, ако Сетаганданската империя се опита, било директно, било чрез подставени лица, да придобие контрол над вашите точки за скок. Според моите аналитици в момента Къща Престен се явява в ролята на такова подставено лице, марионетка, ако щете, и обмисля стратегия за монополизиране на скоковите маршрути.