— Приготви ли си багажа?
Тедж преглътна. Изправи гръб.
— Не. И не смятам да го правя.
Баронесата измери с поглед вирнатата й брадичка.
— Когато онзи ден с татко ти те насърчихме да тръгнеш с бараярския си съпруг, го направихме с надеждата, че така ще избегнеш ареста или каквото друго възмездие ни бяха намислили бараярците.
— Да, това го схванах.
— Определено нямахме предвид…
— Не сте го мислели? — подсказа й Тедж.
Баронесата се изкашля.
— Беше номер, Тедж. В онзи момент нямаше как да знаем, че нещата ще се развият толкова благоприятно за нас. Искахме да те защитим. И понеже ние не бяхме в състояние, надявахме се някой друг да…
„Да ми бъде бавачка?“ Да замести Риш?
— Разбирам. Но когато аз казах, че ще остана с Иван Ксав, имах предвид точно това.
Баронесата я прекъсна с жест.
— След час ще пристигнат колите да ни откарат на космодрума. Времето е крайно недостатъчно за договарянето на една толкова обвързваща сделка.
„Първия път я договорих за има-няма минута…“ Е, по онова време сделката изглеждаше временно решение.
— На теб колко време ти беше нужно да разбереш, че искаш татко? — попита Тедж във внезапен пристъп на любопитство.
— Това няма нищо общо — каза Баронесата. — Обстоятелствата бяха различни.
— Ясно — каза Тедж и прехапа устна да скрие усмивката си.
— Освен това да искаш някого не е като да уговориш сделката. Последното изисква планиране… действия… понякога, понякога…
— Гъвкавост?
— Да. — Осъзнала, че я отклоняват от темата. Баронесата направи обратен завой: — Както и да е, с татко ти си говорехме, че ако не искаш да се върнеш на Джаксън Хол, поне би могла да дойдеш с нас до станция Пол. Така ще прекараме още известно време заедно.
Тедж прикри навреме реакцията си, но вътрешно потръпна. Цялото й семейство, свряно на борда на скоков кораб, който по думите на Биърли не беше голям, без никакъв път за бягство. Като в подземен бункер, но още по-лошо. „Бяхме заедно двайсет и пет години, Баронесо. Не мислиш ли, че е време да прережем пъпната връв?“
— Мислех да се сбогуваме тук. Военният космодрум не е от най-гостоприемните, виждала съм го, а и вас със сигурност ще ви качат на кораба по най-бързия начин.
— Със сигурност — повтори като ехо Баронесата. Дори тя не би могла да отрече фактите, поне що се отнасяше до космодрума. — Това ми се струва прекалено прибързано.
— Минаха четири дни от фиаското. Ясно беше, че нещата отиват натам.
— Не, не беше ясно. Имаше вариант да ни тикнат в някой бараярски затвор. Което би изисквало един съвсем нов план за действие. Бяхме заети с това, а не да се сбогуваме с теб!
„Аз се сбогувах с вас. Но явно никой не е забелязал“. Макар че всички те си бяха имали други грижи, факт.
— Освен това знаеш, че страдам от скокова болест. А това са десет скока. Пет в едната посока и пет в другата.
— Ти… може пък да решиш, че няма да се върнеш. Може да промениш решението си, когато стигнем до Пол. Да решаваш свободно.
„Да, знаех си аз, че имаш таен план“.
— Това би означавало още скокове. А и… — Тедж си пое дълбоко дъх само отчасти за да събере смелост — тук също мога да решавам свободно. Тук и сега. И вече съм решила. — „Какво искаш, майко, да го изкрещя с цяло гърло ли?“
Не се наложи, за щастие. След кратка пауза Баронесата каза:
— Е, тук ще си в по-голяма безопасност, изглежда. Поне в близкото бъдеще.
Тедж си напомни, че семейството й няма да си отиде право у дома. Щяха да останат на станция Фел, където старият барон, поне докато държеше кормилото, щеше да им осигури безопасно, пък макар и временно убежище.
— Биърли ще е с вас — каза тя, а после млъкна колебливо заедно с Баронесата. — Той, както и сандъче с колко… четиристотин милиона бараярски марки?
— Това са само сто милиона, обърнато в бетански долари — не пропусна да изтъкне Баронесата. — Няколко сериозни подкупа, шепа компетентни наемници и край. Пет процента! Как ни преметна само онзи хитрец Грегор! — Което, съобрази Тедж, не беше непременно лична критика към императора.
— Сигурна съм, че с татко ще се справите някак — успокои я Тедж. — С парите имам предвид. И двамата сте много умни.
— Няма да е лесно — изсумтя Баронесата. — А когато пипна онези от Престен, възмездието ще влезе в учебниците по история.
— О, да, накарай ги да си платят — съгласи се ентусиазирано Тедж с надежда да тласне мислите на майка си в тази по-позитивна насока. По нейните стандарти тоест.
— Какво толкова намираш в това бараярско момче? — попита войнствено Баронесата въпреки усилието на Тедж да я отклони. — Не ми изглежда достатъчно амбициозен.