— Мм — каза Тедж. „Недостатъкът за един е предимство за друг?“ — Питаш защо го харесвам? Ами… сигурно заради всички неща, които той вижда в мен. — „И които вие не виждате“.
Баронесата я измери с поглед.
— И какви са те, миличка? Освен фигурката ти, предполагам. — И помете с жест този аргумент като нещо, което е очевидно, получено е даром и има значение единствено за Иван Ксав.
„Много са, Баронесо“. От друга страна, имаше ли смисъл да си блъска до кръв главата в стена, която скоро щеше сама да се махне от пътя й? Съвсем скоро при това, само след един час. Защо да не подходи към проблема, както би го направил Иван Ксав? Да изчака, докато проблемът изчезне от само себе си? Чудесен подход, така спокоен. Двете с Баронесата да живеят на различни планети би имало много плюсове и един най-голям — че така най-сетне ще спрат да се измерват една друга и да си дялат треските. Усмихна се, наведе се напред и млясна майка си по бузата.
— Неговата фигурка също не е за изхвърляне.
— Стига, Тедж! — И все пак ръката й се вдигна неволно към целунатото място.
Точно тогава баронът и Биърли се върнаха — баронът се разшета шумно още от вратата, — а Иван Ксав се появи по петите им и това сложи край на тежкия двубой майка — дъщеря. Засега. Поредният двубой. До следващия път. „Никога не се променяй, Баронесо“ — помисли си Тедж, с пълното съзнание че майка й няма да се промени, без значение какво си пожелава или не си пожелава дъщеря й.
Тедж, Риш, Биърли и Иван Ксав са събраха за няколко минути в хола до купчините приготвен багаж.
— Е, как мина със сер Имола? — обърна се Тедж към Би.
— Лаконично — каза Би. — Пратиха ме там като спирачка за дълги разговори, но присъствието ми се оказа излишно. Онзи тип се сдуха още след първото изречение. — Отнесе се за миг, после добави: — А и затворническото оранжево категорично не е неговият цвят. Всичко мина задоволително, много задоволително.
— Ами ти? — попита Иван Ксав.
Биърли направи гримаса, но погледът, който хвърли изпод мигли на Риш, притъпи жилото на демонстративното му възмущение.
— Аз ли? Аз се претрепах от тичане, какво друго. Ще трябва да наема фирма, която да освободи апартамента ми и да прибере всичко на склад. Приготвих си багажа снощи — на пожар, все едно се чудиш кое по-напред да спасиш от горяща къща. Официалната версия е, че съм се изнесъл по спешност, преди да ме арестуват по подозрение в съучастничество с твоите роднини с цел грабеж в големи размери. Ще ставам бараярски ренегат — каза и се изпъчи. — Нещо като укротяването на опърничавия.
— Сигурна съм, че ще се справиш добре — опита се да го утеши Тедж.
— Говорим за Джаксън Хол, по дяволите. Там враговете ги убиват и изяждат.
— Ние не правим такива неща! — възмути се Риш.
Би махна с ръка.
— Изразих се метафорично. — Макар да не изглеждаше докрай убеден в метафоричното естество на думите си.
— Е, ако усетиш, че губиш почва под краката си, просто почерпи вдъхновение от своя прапрадядо Кървавия Пиер — посъветва го Иван Ксав. И след миг добави: — Или от прапрабаба си. За теб и двата източника са подходящи.
Би го погледна и изсумтя.
Иван се ухили неустрашимо, после обясни на Тедж и Риш:
— Говори се, че Кървавия Пиер се боял само от двама души — от жена си и от Дорка Ворбара. Но за Дорка не е съвсем сигурно.
— Сериозно? — вдигна вежди Тедж. Златните чаши, с които бяха пили вода от тунела преди няколко нощи, започваха да придобиват ново, по-интригуващо значение.
— Фамилната история на Ворутиър — обясни Биърли — е христоматиен пример за ненадежден източник на информация. Не го слушай Ворпатрил. — После въздъхна. — Макар да е видно, че ще има още доста да го слушаш. Между другото, поздравления, Иване.
— Благодаря — отвърна любезно Иван Ксав.
А после стана време да се хващат на работа и да смъкнат куфарите в гаража, където три луксозни правителствени лимузини вече чакаха с отворени багажници. Бараяр ги изпращаше с почести? Тедж надуши дипломатичната намеса на лейди Алис: иначе като нищо можеха да натъпчат Арките в голям затворнически бус.
Двама мъже в сиво и сребристо пристигнаха с невзрачна наземна кола и прехвърлиха в багажника на една от лимузините две тежки кутии с печата на Деветата сатрапия. Познати кутии. По-старшият от новодошлите се приближи до барона и баронесата и отдаде чест.
— Негово величество императорът ви праща поздравите си, сър, мадам, както и този сувенир, който да ви напомня за Бараяр. С пожелания за добър път и успех.