Веждите на барона подскочиха. Тедж се опита да изчисли стойността на четиридесет и четири килограма стари сетагандански златни монети, било в бараярски марки, било в бетански долари, но бързо се отказа, защото познанията й за пазара на антикварни стоки бяха в най-добрия случай повърхностни.
— Две кутии от четиридесетте — измърмори баща й. — Точно пет процента. Колко прецизно от негова страна. — После се обърна към императорския гвардеец и каза с по-ясен глас: — Предайте на негово величество, че барон и баронеса Кордона са точно толкова щастливи да приемат подаръка му, колкото той е щастлив да им го даде.
„Малко остричко по ръбовете, тате, не мислиш ли?“ Но гвардеецът кимна безизразно и се качи при колегата си в колата. Тедж не се съмняваше, че ще предаде думите на барона дословно. Останалата, по-голяма част от договореното разплащане, щеше да пристигне по-късно и много по-скучно под формата на банков трансфер по теснолъчевите канали. Стойността на златото в двете кутии щеше да бъде удържана от общите пет процента, но извън това сметката щеше да е точна до десетичната запетая, в това Тедж не се съмняваше.
Лейди Алис и Саймън слязоха в гаража да се сбогуват лично. Баронът дойде при Тедж и Иван Ксав, които стояха един до друг.
— Разбрах — каза той, — че според бараярските традиции бащата трябвало да предаде булката на младоженеца. Това ми звучи сякаш… знам ли, сякаш бащите тук бързат да се отърват от щерките си.
— Това е просто израз, сър — увери го Иван Ксав с усмивка. — При висшите ворски сватби предварителните преговори относно детайлите могат да се проточат с месеци.
— Е, това звучи малко по-добре — каза баронът. — Вашият Грегор все трябва да е усвоил отнякъде уменията си в пазарлъка.
Иван Ксав добави, сякаш да го успокои:
— Пък и вие получавате Биърли в замяна все пак.
Баронът се усмихна.
— Да, знам… — После се обърна към дъщеря си. — Тедж, майка ти ми каза, че ти е предала поканата ни да дойдеш с нас до станция Пол?
— Да, татко — каза Тедж. — Но аз оставам тук. — Стисна здраво ръката на Иван Ксав и той й отвърна със същото.
— Тедж… докато човек е жив, винаги има шанс да промени решението си — каза баронът. — Ако някога решиш да се прибереш вкъщи…
— Благодаря ти, татко — каза Тедж и се запита колко ли червени точки е записала по кармичната си сметка, премълчавайки факта, че баща й все още не е осигурил дом, в който тя да се върне. Много, ако питаха нея. Водена от внезапен импулс, го дръпна настрани, сложи ръце на раменете му и го погледна в очите. Боже, наистина ли бяха на един ръст?
— Погледни го така, татко. Тръгвате си от Бараяр свободни, с безплатен полет и с щедра военна плячка. Да не споменавам тайния съюз с императора. Не се сещам за друг барон, който да е изтъргувал дъщеря си толкова добре. Това е кралска сделка, нищо че тук са склонни да омаловажават тези неща. — „Бараярци!“ — Дали щеше да получиш всичко това, ако не се бях омъжила за Иван Ксав, как мислиш?
— Мм…
— Сключихте страхотна сделка. Недейте да прецаквате нещата!
— Но аз не съм се пазарил! За него! — отвърна той с нещо средно между възмущение и безсилие. Не като барон, а като баща. — А винаги съм искал да сключа страхотна сделка за твоя брак!
— Знам. — Усети как ъгълчетата на устните й се вдигат нагоре. — Виж, Иван Ксав е подарък.
И се наведе напред — без да се повдига на пръсти — и го целуна по бузата. Това успя да го разсее, да отклони мислите му от безсмисления спор. Той я потупа разсеяно по рамото, а Тедж го поведе назад и отново хвана под ръка своя бараярски съпруг.
— Е… оставям я на твоите грижи, капитан Ворпатрил. — Баща й се здрависа официално с Иван Ксав. Присви очи, задържа ръката му и го прониза със студен поглед. — И гледай да се постараеш, защото ако чуя друго, ще те намеря, повярвай ми.
— В това изобщо не се съмнявам, сър! — увери го Иван Ксав. Трепна под тежестта на погледа и хватката на ръката, но само толкова, отбеляза си с гордост Тедж и каза през зъби:
— Това не е необходимо, татко.
— Да, да, Тедж, миличка…
А после всичко се сведе до последни прегръдки и целувки, сбогуване на висок глас и сълзи в очите, щракването на сребристите куполи, мъркащия звук на двигатели и… тишина. Златна като сетагандански монети, че и отгоре.
Иван Ксав изтри ръка в панталона си и попита жално:
— Вие джаксънианците така ли си казвате „обичам те“ — като питате „кого мога да убия за теб“?
— Не, само татко го прави — въздъхна Тедж. — Баронесата обаче е по-опасна. Тя може и да не те попита.
— Ъъ — каза Иван Ксав.
— Попрочетох това-онова от вашата история — каза Тедж и го прегърна. — Затова не ми казвай, че някои от твоите предци не са разсъждавали по същия начин. Като започнем с прословутия подарък, който твоята леля Корделия направила на чичо ти Арал за Зимния празник, а тя дори не е бараярка! Отрязани глави, моля ви се!