— Била е само една — възрази Иван Ксав. — А аз — добави и се изпъчи — съм един много по-модерен бараярец.
Тедж се усмихна широко.
— Не се съмнявам в това, лорд Ворпатрил.
Рано сутринта на следващия ден се явиха пред императора. Срещата беше много кратка.
— Ила? — каза Иван тотално объркан. — Къде, по дяволите, е Ила?
Епилог
Старши военен аташе в бараярското консулство на планетата Ила сигурно би било по-вълнуващо назначение, ако в консулството имаше младши военни аташета. Или други служители освен консула — угнетен, измъчван от носталгия и леко алкохолизиран мъж, който броеше дните до пенсионирането си. Иван и Тедж бяха пристигнали в така наречената индустриална столица на планетата, градче два пъти по-малко от Нови Евиас, по средата на местната зима, която явно се отличаваше със студ, дъжд, мъгла и скука. Тедж, която още страдаше от мъчителна скокова болест след твърде много преходи в разстояние на твърде кратко време, посрещна студа — както и влажния мрачен апартамент, в който ги настаниха — с тих стон, защото за повече нямаше сили.
Е, тая нямаше да я бъде. Иван се стовари върху консулството с умерена скорост — поне според стандартите за спокоен ден във ворбарсултанската имперска щабквартира — и се зае да приложи към задълженията си високоефективния работен стил на столичния отдел Операции. Когато приключи със своите задължения, се зае с тези на консула. Бързо установи, че деветдесет и пет процента от делата на консулството пристигат по планетарната мрежа, която си беше напълно адекватна, което на свой ред означаваше, че консулството би могло да се намира във всяка друга точка на планетата, стига тя да е близо до космодрум. Проучването за варианти с по-приятен климат не му отне много време. В края на третата седмица от назначението си Иван вече бе преместил консулството, с все документацията, комтаблата, консула и другите партакеши на един голям прекрасен остров близо до екватора, а в новия бюджет бяха останали достатъчно пари да наеме секретар. Тедж откликна на тропическата светлина като цвете. В края на първия месец Иван беше организирал работата си така, че да виси в консулството три предобеда седмично с по някой допълнителен час при нужда или бърза визита до орбиталните станции, а останалото време беше шапка на тояга и попътен вятър в платната.
Не че хората тук се възползваха от попътния вятър въпреки наличието на големи океани — рядко излизаха с яхти и още по-рядко плуваха, — едно, защото иланската морска вода причиняваше на хората странни обриви, и второ, защото макар хората да бяха силно токсични деликатеси за местните морски чудовища, въпросните чудовища бяха адски тъпи и не можеха да го проумеят. Гледката обаче от верандата на къщата им или от плувния басейн отпред беше прекрасна и слънчева — Иван махна на Тедж, която лежеше в големия хамак, — а и морето галеше погледа. Човек с простички вкусове можеше да живее много добре и много евтино на Ила, дори със скромен консулски бюджет. И още по-добре, ако бюджетът не е толкова скромен.
— Поща! — извика той на Тедж. Тя вдигна очи с широка усмивка и извади слушалката от ухото си. Теснолъчевите съобщения от дома бяха меко казано нередовни заради множеството възлени проходи, през които трябваше да минат — случваше се да пристигнат в обратен ред, на големи интервали или на още по-големи групи. Днешната поща беше от последния вид. Иван й даде инфодиск, който да сложи в четеца си — устройството лежеше забравено на масата заедно с голяма кана и две чаши, едната пълна до половината, другата — обърната с дъното нагоре да не се праши.
— Какво е това? Студен чай или плодова момичешка напитка?
— Плодова момичешка напитка. Искаш ли?
— Ами, да всъщност. — Иван изрита сандалите си, покатери се в другия край на големия хамак, нагласи възглавниците зад гърба си, взе своя четец и преплете босите си крака с тези на Тедж. Тедж беше загоряла от слънцето, тъмна беше почти колкото Шив, но на нея този тен й стоеше хиляда пъти по-добре, отколкото на барона, подчертаваше светлокафявите й очи и те грееха като златните монети от любимата й гривна за глезен — която, заедно с оскъден бански костюм, съставляваше облеклото й понастоящем. Гривната, направена от монети от Деветата сатрапия, заедно с още няколко скъпи бижута, Тедж беше получила преди няколко месеца от любящия си баща като подарък за рождения си ден. Иван имаше планове за банския костюм в най-скоро време; гривната можеше да остане.