— Повдигането й сигурно е било точно толкова шеметна гледка като потъването й. Но… — Веждите й се смъкнаха надолу. — Какво, за бога, ще прави този твой Марк с едно грозно и старо правителствено здание? Пък и изтърбушено покрай спешната евакуация.
— Чак изтърбушено едва ли. Доколкото разбирам, сградата почти не е пострадала. Новата централа на „Марк Воркосиган ООД“? Не е като да няма нужда от такава. Не… — Иван продължи да чете и усети как устните му се разтягат по своя воля в много широка усмивка. — Оооо, хитрецът му с хитрец! Бас ловя, че Майлс е откачил…
— Какво, казвай де — пришпори го Тедж, ухилена, сякаш Иван беше най-прекрасната гледка в града.
— Марк планира да превърне сградата в тематичен хотел, ресторант и нощен клуб. С музей на шпионажа в добавка. Смята да продаде на туристите — и местни, и галактически — цялата история и опит на ИмпСи.
— И хората ще плащат, за да спят в стари килии, офиси и прочие на ИмпСи? Тоест… на мен ми изглежда като място, от което да се измъкнеш с плащане, а не да се вмъкнеш.
— Това е било преди, а сега… О, боже! Трябва да прочетеш това. Майлс направо е откачил, но не може да го каже в прав текст, защото… заради Марк. Голямото откриване е след две седмици. И за първите два месеца всичко вече е резервирано до дупка. — След кратко, но изключително приятно отклонение на фантазията Иван не се сдържа и добави: — Чудя се дали ще има етаж „само за възрастни“? Защото… заради Марк.
Прииска му се да се върне към началото на писмото и да го прочете отново, за да се наслади на всичките му поднива и междуредия, но имаше още, на нова тема.
— О, не, Майлс и Екатерин са извадили още едно бебе от репликатора. Какво, серийно производство ли започваш, брат’чед? Май натам отиват нещата. Както винаги, Майлс се опитва да надмине… всичко. И снимки. Защо праща снимки? Всички бебета си приличат.
— Ооо. Дай да видя! — Тедж протегна нетърпеливо ръка и той й даде четеца си, на който се мъдреше двуизмерната снимка на бебе от женски пол, някоя си лейди Елизабет Воркосиган. Най-новата племенница на Иван. „Чичо Иван“, боже мили, гномчетата сигурно щяха да са пораснали достатъчно, за да му викат така, когато с Тедж най-сетне се приберяха във Ворбар Султана. Чичо Иван и леля Тедж. „Как е възможно идентичността ми да се променя толкова драстично заради нещо, в което нямам никакво участие?…“
Предпазливо се замисли за обръщението „тате“. Виж, в това поне би имал участие…
Тедж, слава богу, не взе да гука умопомрачено като някои други жени, когато им дадеш бебешка снимка. Но в очите й се появи неочакван интерес, а после тя вдигна глава и го погледна замислено.
— Би било глупаво — каза неутрално Тедж — да се заложи дете в репликатор тук и после да го мъкнеш, изродено или не, през всичките ужасни възлени скокове до Бараяр. По-разумно е да се изчака малко.
— Малко — съгласи се Иван. Спомни си колко удобно беше необърнал внимание на трийсет и шестия си рожден ден. Уви, някои крайни срокове си оставаха крайни, без значение колко ги игнорираш. — Не знам… само след четири години ще стана двунаборник. Доскоро това ми се струваше много далеч. Вече… не е така.
— Какво означава това? Двунаборник? На бараярски. Или на ворски може би?
— Военен жаргон. Още един диалект, който ще ти се стори интересен. Означава, че когато станат на четирийсет — на две по двайсет, — офицерите от среден ранг като мен или избират ранно пенсиониране, което не е чак толкова ранно, като си помислиш, или полагат отново клетвите си. Последното означава, че имат сериозни амбиции да се доберат до висшето командване. Преди насърчаваха хората да остават на работа, но напоследък е различно. Напоследък предпочитат млади офицери с модерно обучение.
— И… ти какво би искал да правиш? От двете? Или нещо трето?
— Най-сигурният начин да избегна нежелано повишение е като се пенсионирам. — Иван се замисли за идеализма от ранните години на военната си кариера, преди блясъкът му да помръкне. Всъщност наистина ли беше идеализъм, или изгаряща амбиция да надмине другите осемнайсетгодишни гаднярчета от випуска си? Доста глупава амбиция, като си помислиш.
— Значи това ще направиш? Ще излезеш в пенсия?
— Може би. Зависи какви алтернативи ми се предложат. Консулът смята, че трябва да постъпя в дипломатическия корпус. Това е… възможен вариант за двунаборниците като мен.
Устните на Тедж се кривнаха закачливо.
— Няма други като теб, Иван Ксав.