— Да ви купя кученце?
Доте се изкиска под нос, което с нищо не помогна на Тедж.
— Котенце?
Вече бяха далеч от „Бързи доставки“, следователно правилата за любезното отношение към клиентите не важаха, реши Тедж.
— Вървете си — озъби му се тя. — Или ще се оплача на някой уличен патрул.
Той разпери ръце в знак че се предава и придружи жеста с жално изражение. Двете го подминаха.
— Пони?… — извика той след тях с последна надежда.
Доте погледна през рамо. За разлика от нея, Тедж гледаше право напред. Наближаваха спирката.
— Не си в ред, Наня — каза Доте, докато вървяха нагоре по пешеходната рампа. — Аз щях да приема поканата му да пийнем, без да се замисля. Както и останалите му оферти, освен понито, може би. Апартаментът ми е малък за пони.
— Мислех, че си женена.
— Женена съм, но не съм сляпа.
— Клиенти ме свалят поне два пъти седмично, Доте.
— Да, но малцина са толкова невероятно сладки. И по-високи от теб.
— Това пък какво общо има? — възкликна раздразнено Тедж. — Майка ми беше с една глава по-висока от баща ми, а си живееха чудесно. — Стисна зъби. „Вече не“.
Раздели се с Доте на платформата, но не се върна назад. Качи се в първата кръгла подобна на мехур кола от системата на градския транспорт, която дойде. Вози се десетина минути, после слезе и се качи в друга, за да се върне, но слезе на различна спирка, в случай че онзи тип още се мотае на първата. Спусна се с бърза крачка по платформата.
Наближаваше апартамента си и тъкмо започваше да се отпуска, когато вдигна поглед и видя Ворпатрил, седнал на стъпалата пред нейната кооперация.
Скъси стъпката си, като се преструваше, че не го е видяла, вдигна китка към устата си и прошепна ключова дума в комуникатора. Гласът на Риш й отговори веднага.
— Тедж? Закъсняваш. Започнах да се притеснявам.
— Добре съм. Вече съм пред къщи, но ме следят.
Гласът се напрегна.
— Можеш ли да заобиколиш и да се откачиш от опашката?
— Вече пробвах. Но той ме е изпреварил някак.
— Ох. Лошо.
— По-лошо, отколкото си мислиш. Не съм му давала адреса си.
Кратка пауза.
— Права си. Много лошо. Ще можеш ли да го забавиш няколко минути, а после да го примамиш във фоайето?
— Предполагам.
— Вкарай го във фоайето, а аз ще се погрижа за него там. Само не изпадай в паника.
— Няма.
Остави канала на комуникатора отворен, така че Риш да следи театрото. Измина бавно последните трийсетина метра и спря рязко пред стъпалата.
— Здрасти, Наня! — Ворпатрил й махна дружески, без да става, да надвисва над нея или да й посяга.
— Как намерихте адреса ми? — попита го тя. Враждебно.
— Ако кажа, че просто съм извадил късмет, ще повярвате ли?
— Не.
— О. Жалко. — Почеса се замислено по брадичката. — Бихме могли да идем някъде и да си поговорим за това. Вие изберете мястото, ако искате.
Тедж изигра дълго колебание, а наум пресмяташе колко време ще е нужно на Риш да слезе. Долу-горе… толкова.
— Добре. Да влезем вътре.
Веждите му се стрелнаха нагоре, после усмивката му се разшири.
— Страхотно! Ами да!
Стана и я изчака учтиво да изрови дистанционното от джоба си и да отвори с него кодираната ключалка. Херметизираната врата се плъзна настрани и Ворпатрил влезе след Тедж в малкото фоайе. Някаква жена седеше на пейка срещу асансьорите, ръцете й бяха пъхнати под жилетката, сякаш й е студено, голям пъстър шал покриваше сведената й глава.
Тънка ръка в ръкавица се стрелна изпод жилетката и насочи един съвсем делови зашеметител.
— Внимавай! — извика Ворпатрил и за гигантска изненада на Тедж се опита да я прикрие с тялото си. Маневра, с която кацна право на мерника на Риш. Лъчът на зашеметителя го уцели в капачката на коляното и Ворпатрил падна като отсечено дърво. Не че Тедж беше виждала как падат отсечени дървета, но така беше думата. Всъщност повечето дървета, които беше виждала, преди да се озове на Комар, растяха кротко в саксии и подобно авантюристично поведение не беше в стила им. Така или иначе, мъжът се пльосна на пода, главата му издрънча в плочките и той изстена жално:
— Ооооо…
Тихото жужене на зашеметителя не вдигна тревога — никой от наемателите на първия етаж не изскочи от апартамента си да провери какво става, — а явно и тупването на подкосения висок мъж бе останало незабелязано, нищо че в ушите на Тедж прозвуча почти гръмовно.
— Претърси го — каза й троснато Риш. — Аз ще те прикривам. — Застана извън обсега на дългите му, макар и несъмнено изтръпнали ръце и насочи зашеметителя към главата му. Ворпатрил впери сънен поглед в оръжието.