— Не можете да направите много, сър, когато те притежават пътя. — Полковникът вдигна рамене. Явно бе съгласен с оценката на Суонсън.
— Ще те осветля, Пейс. Крафт е общоизвестен лакей. Оливър се влияе лесно.
— Вярно е — отговори полковникът, смеейки се тихо.
Суонсън свали шлифера си.
— Ако чуете пукотевица, полковник, това ще бъда аз, шегувайки се. Не обръщайте внимание.
— Приемам това като заповед, генерале. Ще бъда глух — отговори Пейс, като натисна дръжката и отвори вратата на своя висшестоящ.
Суонсън влезе бързо в стаята. Това беше библиотека с мебели край стената и конферентна маса в центъра. На ръководното място на масата седеше белокосия аристократичен Фредерик Вандам Отляво беше охранения, оплешивяващ Хауърд Оливър с купчина листове пред себе си. Срещу Оливър седяха Крафт и нисък, тъмен мъж с очила Суонсън предположи, че това е Джайан Спинели.
Празният стол накрая на масата, срещу Вандам, очевидно беше за него. Това бе добра позиция от страна на Вандам.
— Съжалявам, че закъснях, господин помощник-секретар. Служебна кола можеше да предотврати това. Не беше лесно да намеря такси… Господа!
Тримата мъже кимнаха, Крафт и Оливър, всеки поотделно, казаха тихо „Генерале!“ Спинели само го погледна втренчено зад дебелите стъкла на очилата си.
— Извинете, генерал Суонсън — каза Вандам с прецизен английски акцент, който подсказваше богат произход. — По видими причини ние не искахме тази конференция да бъде в правителствен офис, нито искаме да се отделя някакво специално внимание на нея. Тези господа представляват Министерството на войната и предизвикват клюки, няма нужда да ви обяснявам това, нали? Желателно беше да не се прибързва. Служебните коли, карани бързо из Вашингтон, предизвикват любопитство и създават много грижи на проследяващите. Разбирате ли?
Суонсън отвърна на странния поглед на възрастния господин. „Вандам е умен“, помисли си той. Това с таксито беше един голям риск, но Вандам го разбра. Той се хвана за него и го използва добре, макар и не изцяло.
И тримата събрани мъже бяха под наблюдение. На тази среща те бяха врагове.
— Аз бях дискретен, господин подсекретар.
— Сигурен съм, че сте били. Може ли да започнем направо. Господин Оливър помоли да му бъде разрешено да започне с общ отчет за позицията на „Меридиан Еъркрафт“.
Суонсън видя едрочелюстния Оливър да подрежда бележките си. Той намрази Оливър от пръв поглед — излъчваше някаква страхотна ненаситност. Явно бе просто един манипулатор, а такива като него бяха много в тези времена. Имаше ги навсякъде във Вашингтон, трупащи огромни суми от войната, прокламиращи силата на сделката, цената на сделката и цената на властта, която притежаваха.
С груб глас Оливър изстреля през дебелите си устни:
— Благодаря. Ние от „Меридиан“ имаме чувството, че… сериозността, с която се приема настоящата ситуация, помрачава реалния напредък, който бе направен. Въпросният самолет доказа без съмнение своите превъзходни качества. Новият подобрен „Фортрес“ е готов за оперативна битка. Сега единственият въпрос е желаните височини.
Оливър изведнъж спря и сложи своите пълни ръце пред себе си върху листовете. Той завърши изложението си. Крафт кимна в съгласие. Двамата мъже гледаха неангажирано Вандам. Джайан Спинели втренчен гледаше Оливър с кафявите си очи, уголемени от очилата.
Алън Суонсън беше поразен — не толкова от краткостта на изложението, колкото от наивността на лъжата.
— Ако това е изложение-позиция, намирам го за изцяло неприемливо. Въпросният самолет не е доказал своите възможности, преди изпробване във височините, записани в държавните контракти.
— Изпробван е — изговори Оливър кратко.
— Изпробван, но не и функционално, господин Оливър. Не и функционално, докато не бъде ръководен от точка А до точка Б във височините, записани в спецификациите.
— Специфицирано като „желаният максимум“ генерал Суонсън — отвърна Оливър, усмихвайки се с раболепна усмивка, която показваше всичко друго освен вежливост.
— Какво, по дяволите, значи това? — Суонсън погледна към подсекретаря Вандам.
— Господин Оливър е загрижен от договорните интерпретации.
— Аз не съм.
— Аз трябва да бъда — отговори Оливър. — Военното министерство отказа да плати на Меридиан Еъркрафт Корпорейшън. Ние имаме договор…
— Направи си проклетия договор за някой друг!
— Гневът няма да реши нищо! — проговори остро Вандам.