— Това са безсмислици! Каквито и финансови проучвания да са правени, те са правени по молба на… финансовата служба на изпълнителя…
— И напълно необходими — Оливър не можа да скрие яростта си към дребния италианец. — Вашата лаборатория… хората не се съгласуват! Вие сте като деца!
Следващите трийсет секунди тримата мъже бърбореха развълнувано. Суонсън погледна към Вандам. Техните очи се срещнаха с разбиране.
Оливър пръв разбра клопката. Той вдигна ръка… „Обща команда“, помисли си Суонсън.
— Господин подсекретар! — Оливър проговори, като едва сдържаше гнева си. — Не позволявайте нашите караници да формират у вас грешна представа. Ние произведохме продуктите.
— Вие не обръщайте въпроса — каза Суонсън. — Аз си спомням живо всеки детайл на проектите от договора. Вие обръщате всичко.
Когато Оливър го погледна, Алан Суонсън инстинктивно почувства потребност да посегне към оръжието си, за да се защита. Представителят на „Меридиан“ беше готов да избухне.
— Ние се опирахме на оценките на подчинените си — каза Оливър бавно с враждебност — Аз мисля, че военните имат своя дял в грешките на продукта.
— Подчинените не планират главната стратегия — вметна Суонсън.
Вандам повиши глас:
— Господин Оливър, представете си, че генерал Суонсън бъде убеден да не оттеглят парите си от фонда. Какъв лимит от време бихте могли да гарантирате сега!
Оливър погледна към Спинели и попита студено:
— Каква оценка ще дадете?
Големите очи на Спинели погледнаха към тавана.
— Откровено казано, не мога да ви дам отговор. Можем да разрешим проблема следващата седмица. Или следващата година.
Суонсън бързо бръкна в джоба на куртката си и извади сгънат лист хартия. Отвори го пред себе си и каза бързо:
— Съгласно този меморандум… нашите последни комуникации с АТКО… след като системата е усъвършенствана, вие заявявате, че имате нужда от шест седмици летателни експерименти. „Монтана Прувинг Граундс“
— Точно, генерале. Лично аз го диктувах — каза Спинели.
— Шест седмици от следващата седмица. Или от следващата година. И ако приемем, че експериментите в Монтана са положителни, още месец, за да комплектуваме групите.
— Да.
Суонсън погледна към Вандам.
— В светлината на това, господин подсекретар, няма друг изход освен да се променят сегашните приоритети. Или най-малко проектите. Не виждаме логиката.
— Неприемливо, генерал Суонсън. Трябва да ги изпълним.
Суонсън погледна към възрастния мъж. Всеки знаеше точно за какво става дума.
Овърлорд. Настъплението в Европа.
— Ще трябва да отложим, сър.
— Невъзможно. Това е моят отговор, генерале.
Суонсън погледна към тримата мъже около масата.
Враговете.
— Ще поддържаме връзка, господа — каза той.
3
Дейвид Сполдинг чакаше в сянката на гъстото криво дърво, растящо на каменистия склон над дефилето. Това беше страната на баските — въздухът бе влажен и студен. Късното следобедно слънце огряваше хълмовете. Той стоеше с гръб към тях. Предимствата да улавя отражението от слънцето върху стоманата на малките оръжия бе усвоил преди много години; сега му се струваше като че ли всичко се бе случило преди хилядолетие. За прикритие пушка му бе натрита с изгорял корк.
Четирима.
Странно, но числото четири непрекъснато изникваше в съзнанието му, докато се вглеждаше в далечината.
Четирима.
Точно преди четири години и четири дни. А срещата днес беше също насрочена точно за четири часа след обед.
Преди четири години и четири дни той бе видял за първи път измачканите кафяви униформи зад дебелото преградно стъкло на радиостудиото в Ню Йорк. Бяха изминали четири години и четири дни, откакто бе тръгнал към един стол, за да вземе шлифера си, и точно в онзи момент той осъзна, че по-възрастният офицер го наблюдава. Неподвижно. Студено. Младият отбягваше да го погледне, като че ли се страхуваше да не се натрапи, но не и неговият началник, не и подполковникът.
Подполковникът го изучаваше.
Това беше началото.
Сега, докато наблюдаваше дефилето за някакво движение, той се запита кога ли ще свърши всичко това. Ще доживее ли до края?
Имаше намерение да остане жив.
Беше нарекъл всичко това мелачка на времето. Спомни си за разговора на чаша питие в Мейфлауър, Вашингтон. Да, действително Феърфакс бе една мелачка. Но все пак не бе подозирал колко точна щеше да остане тази дума — една непрестанна мелачка.