— Аз казах всичко, което имах да кажа…
— Въпросите не са същите — прекъсна го Кендъл, докато мачкаше върха на цигарата, преди да я сложи в устата си. Когато запали кибрита, Крафт отиде до голям кадифен стол, разположен срещу счетоводителя, и седна. Оливър си наля уиски и остана прав.
— Ако искаш питие, Джон, ето там има — каза Оливър.
При споменаването на алкохола Кендъл вдигна поглед от листовете и погледна с малки зачервени очи.
— Не, благодаря — отговори Крафт — Аз бих искал да свършваме колкото е възможно по-бързо.
— Както желаеш — каза Оливър и погледна счетоводителя — Задайте въпросите си!
Кендъл проговори, обвит в дим, като смучеше цигарата.
— С този Спинели от АТКО… говорихте ли с него, след като видяхте Суонсън?
— Не. Нямаше какво да кажа. Нищо не бих могъл да кажа… без инструкции. Както знаете, говорих с Хауърд по телефона. Каза ми да чакам, да напиша рапорт и нищо повече.
— Крафт е връзката ни с АТКО — каза Оливър. — Не исках да тича уплашен, а след това да се мъчи да заглади нещата. Това би изглеждало като че ли крием нещо.
— Така е. — Кендъл махна цигарата от устата си, а пепелта падна върху панталоните му. Той продължи, докато разбъркваше листовете на скута си. — Да видим оплакванията на Спинели. Така както ги изложи Суонсън.
Счетоводителят засегна кратко и стегнато всеки повдигнат въпрос. Те разгледаха забележките на Спинели, отнасящи се до закъснели доставки, персонални смени, забавяне на проекти и още дузина други дребни оплаквания. Крафт отвърна със същата краткост, като отговаряше, където може, и отбелязваше онова, което не знаеше. Нямаше причина да крие нещо.
Само изпълняваше инструкции, не ги беше издавал.
— Може ли Спинели да докаже тези обвинения? И не се залъгвайте — това са обвинения, а не оплаквания.
— Какви обвинения? — попита сърдито Оливър. — Тая свиня обърка всичко! Кой е той, та да обвинява?
— Стига — каза Кендъл с дрезгав глас. — Не си играйте. Запазете игрите за комитетите в конгреса, освен ако не съм налучкал нещо.
При тези думи на Кендъл острата болка се върна в стомаха на Крафт. Перспективата за изпадане в немилост, дори далечна можеше да разруши живота му. Живот, който се очакваше да води някога в Ню Йорк. Финансовите дебелаци, търговците, не биха могли да го разберат.
— Това отива доста далече…
Кендъл огледа Крафт.
— Може би не сте чули Суонсън. Още не е отишло достатъчно далеч. Вие получихте договорите за „Фортрес“, защото вашите предвиждания показваха, че можете да свършите работата.
— Почакайте! — извика Оливър. — Ние…
— Изхвърли официалните бръщолевения! — отвърна му Кендъл, надвиквайки Оливър. — Моята фирма… аз… уредих тези проекти. Аз знам какво има в тях, какво се подразбира. Вие оставихте другите компании пред вратата. Те няма да кажат същото. Нито „Дъглас“, нито „Боинг“, нито „Локхийд“. Бяхте гладни, получихте месото, а сега не вършите работата… Е, и какво ново още? Но, да се върнем назад — може ли Спинели да докаже нещо?
— По дяволите — избухна Оливър и тръгна към бара.
— Какво искате да кажете… да докажете! — попита Джонатан Крафт, измъчван от болки в стомаха.
— Има ли някакви меморандуми, отнасящи се за нас, свързани с това? — Кендъл тупна с листовете в ръка.
— Добре… — Крафт се колебаеше, едва издържаше болката в стомаха. — Когато бяха направени персонални промени, хората бяха приведени във вътрешния офис.
— Значи отговорът е… да — прекъсна го Оливър с отвращение и си наля питие.
— Какво ще кажеш за финансовите орязвания?
Оливър отговори отново.
— Не са изяснени. Заявките на Спинели са загубени при разместване на документите.
— Той не се ли разкрещя? Не изпрати ли веднага меморандуми?
— Това е в стила на Крафт — отговори Оливър, изпивайки повечето от уискито си на една глътка. — Спинели бе неговото малко опитно зайче.
— Е…? — Кендъл погледна към Крафт.
— Да… той изпрати многобройни съобщения. — Крафт се наведе напред, за да намали болката, от една страна, а, от друга, да изглежда поверително. — Аз извадих всичко от папките! — каза тихо.
— Господи — избухна Кендъл, — пет пари не давам какво сте извадили. Той има копия. Датите.
— Добре. Не бих могъл да кажа…
— Той не е печатал сам всичките проклети неща, нали? Не сте изгонили всички секретарки също, нали?