Искаше ми се съдебните заседатели да бъдат изолирани. Този съдебен процес се очертаваше като най-сериозния срещу организираната престъпност от много години насам. Но явно съдията искаше да блесне. Мириам Сайдерман се бе прицелила във Върховния съд на щата. Беше се консултирала с адвокатите и дори със самия подсъдим да не се взимат допълнителни мерки за сигурност на журито. Искаше процесът да се проведе при спазване на всички изисквания за максимална прозрачност.
Най-после задната врата се отвори и в залата се разнесе оживено шушукане.
Двама широкоплещести съдебни пристави въведоха обвиняемия. Ръцете на Кавело бяха закопчани отпред в белезници. Носеше кафяв спортен костюм и семпла тъмна вратовръзка. Сивеещата му коса бе грижливо сресана. Въпреки всеобщите очаквания нямаше вид на хищен звяр. По-скоро изглеждаше като нормален гражданин, от онези, които срещаме със стотици в ежедневието си, просто пътник, седящ до теб в метрото.
Кавело се огледа и кимна, сякаш препълнената зала му бе допаднала. Съдебните пристави го настаниха на стола до адвоката му, след което откопчаха белезниците. Каскел се наведе до него и оживено зашепна нещо на ухото му, от което Кавело грейна в усмивка. За миг погледите ни се кръстосаха. Очите му светнаха и той отново се усмихна, сякаш ми казваше: Радвам се да те видя тук, Ники. Наистина ли си въобразяваш, че можеш да ме победиш?
Шарън Ан Моран, секретарката на съдията, се изправи и се провикна:
— Всички да станат.
Съдия Сайдерман влезе през страничната врата. Дребна, симпатична жена с посивяла коса и приятно лице, с елегантна къса пола под съдийската тога. Това беше най-голямото дело не само в моята, но и в нейната практика. Настани се в съдийското кресло и даде знак на всички да седнат.
— Господин Голдънбърг, готов ли е екипът на обвинението?
— Готови сме, Ваша Чест — изправи се Голдънбърг и кимна.
— А вие, господин Каскел?
— Да, Ваша Чест. Обвиняемият също е готов и очаква с нетърпение да докаже своята невинност. — Пора повдигна вежди. Изглеждаше решен за битка.
— Тогава, госпожо Моран — кимна съдия Сайдерман към секретарката, която вече се бе запътила към стаята на журито, — можете да въведете съдебните заседатели.
10.
Анди Деграс закъсня с четвърт час. Как можа да се случи точно тази сутрин? Е, съвсем лесно…
Първо Джеръд не успя да открие къде е заврял учебника си по математика. После в метрото по линиите на Ай Ар Ти6 възникна претоварване и се включиха защитните механизми. А накрая, когато се добра до станцията на метрото пред Съдебната палата, двете пресечки преди сградата бяха барикадирани от полицията и всичко това заради проклетия съдебен процес.
Отне й петнадесет минути да се промъкне през охраната. Една тежковъоръжена полицайка със син блейзър ровичка сума време из чантата й, сякаш на катарамата бе щампована емблема на Ал Кайда. Провериха дори мобилния й телефон, все едно е оръжие за масово поразяване. Накрая Анди не издържа и попита:
— Знаете ли, че на седмия етаж започва съдебен процес срещу един голям мафиот? — Жената от охраната кимна мълчаливо. — Е, няма как да започне без мен.
Когато нахълта запъхтяна в стаята на съдебните заседатели, всички бяха насядали около голямата маса, до един изнервени.
— Съжалявам — шумно въздъхна Анди, успокоена малко от няколкото познати лица. — Нямате представа с каква мъка се добрах дотук.
— Госпожо Деграс — заговори Шарън Ан Моран, която проверяваше имената им по списъка, — ще сме ви благодарни, ако успеете да ни вместите в претоварения си график.
Вечно си създавам неприятности. Анди се отпусна смутена на стола. Оказа се, че е седнала до Розела, латиноамериканката, която бе след нея в процедурата за избор на съдебни заседатели.
— Сега ни остава да изчакаме само господин О’Флин. — С недоволно изражение, Шарън Ан Моран отново се вторачи в списъка.
Отзад двама мъже прелистваха сутрешните вестници или решаваха кръстословици. На масата бяха оставени бисквити, кифлички и кафе — щедър жест от страна на съдебната система.
— Ето, вземи. — Розела й подаде подноса.
— Благодаря — усмихна се Анди, доволна, че вече не е център на внимание. Взе кифличката в книжна салфетка. — Виждам, че са пропуснали млякото.
6