— Сегашният ми адрес е федералният затвор. Опасявам се, че нямам право да разкривам кой точно.
— Федералният затвор? — кимна обвинителят. — И така, за сведение на съдебните заседатели вие сте били осъден за престъпление?
— За много престъпления. По силата на съдебно споразумение по член 509, след като си признавах вината за всяко от тях.
— Можете ли да ни опишете тези престъпления? За какво бяхте обявен за виновен?
— Всичките ли? — засмя се гангстерът. — Това ще отнеме доста време.
Част от присъстващите в залата се засмяха. Някои от съдебните заседатели също не успяха да се сдържат. Дори и съдия Сайдерман побърза да закрие устатата си с ръка, за да сдържи усмивката.
— А какво ще кажете да започнем само с по-важните, господин Мачиа? — усмихна се и Джоел Голдънбърг. — С най-голямото ви „постижение“, ако предпочитате този израз.
— Най-голямото постижение… — Мачиа присви устни. — Ами… убийството. Всъщност са две убийства. Плюс опит за убийство, нападение със смъртоносно оръжие, взлом, изнудване, трафик на наркотици, кражба на автомобили…
— Това е достатъчно, господин Мачиа. Имате право, разполагаме с богат избор. Следователно е правилно да се каже, че доста отдавна сте нарушавали закона?
— Веднага след като се научих да боравя с вилица — кимна Луис Мачиа.
— И всички тези престъпления — продължи обвинителят, — всички ги планирахте и изпълнихте изцяло вие, така ли е?
— Някои да, господин Голдънбърг, ако правилно съм ви разбрал. Но за други просто ми казваха.
— Казваха ви?
— Бяха ми поръчани, господин Голдънбърг. — Гангстерът отпи от бутилка с вода. — От фамилията.
— От фамилията? — Голдънбърг пристъпи към свидетеля. — Ще бъде ли достоверно да се твърди, че през последните двадесетина години вие сте били член на фамилия, занимаваща се с организирана престъпност?
— Напълно вярно, господин Голдънбърг. Аз бях прост войник. Към фамилията Гуарино.
— Така. Значи пак опираме до престъпната фамилия Гуарино. Ваша Чест, с ваше позволение бих искал да покажа един нагледен материал на съдебните заседатели.
Един от помощниците на прокурора постави на триножника пред заседателите голям постер, съставен от няколко малки фотографии. На тях се виждаше пирамидалната структура на фамилията, около петдесетина лица. Най-долу бяха най-нисшите чинове, войниците; на едно ниво над тях — капитаните, докато най-отгоре бяха подредени водачите. Там беше и снимката на Кавело, като главен бос.
— Това е сегашното изображение на престъпния семеен клан Гуарино, нали, господин Мачиа?
— Да. Или по времето, когато бях осъден — кимна свидетелят.
— А ето тук е вашето лице, нали, отляво, между тези, които са посочени като войници?
— Това е стара снимка. Не е от най-добрите — любезно се усмихна Мачиа. — Но, да, това съм аз.
— Съжалявам, господин Мачиа, за следващия път можете да бъдете сигурен, че ще я заменим с по-нова. Но това, което искам да узная, е дали винаги сте били войник в тази фамилия, или сте положили специални усилия да постъпите в редовете й.
— Всички трябва да положат специални усилия. Аз си проправях път с помощта на моя чичо Ричи. Но започнах с дребни поръчки. Да прибера някакви пари, да открадна някой автомобил. Започнах с „Ч и П“.
— С това „Ч и П“ искате да кажете чупене и проникване? Обири с взлом?
— Точно така, господин Голдънбърг. Понякога може да се стигне дотам да се халоса някой по главата, та да му стане по-ясна картината.
В съдебната зала отново се чу смях.
— И след като сте се обучили — продължи да го притиска Голдънбърг — на умението да халосвате хората по главите, сте се усъвършенствали в по-сериозни престъпления, за които сте се признали за виновен. Убийство, опит за убийство, трафик на наркотици…
— Да, обучих се — кимна Мачиа. — Единственото, на което се обучих — додаде мафиотът с изкривена усмивка.
— Моля, отговаряйте само на това, което ви пита прокурорът, господин Мачиа — намеси се съдията.
— Благодаря ви, Ваша Чест. — Обвинителят се върна при масата да надзърне в бележките си. — А сега искам да се насочим към начина, по който сте били повишаван, господин Мачиа. От обикновен помощник до войник. Ако не греша, предполагам, че сте му казвали да те направят, нали?
— Искате да кажете като церемония ли? Беше при Мелучи на Флатбъш авеню. Там си имат тяхна стая. Дотогава въобще не подозирах за нея. Казаха ми да откарам там един от капитаните, Франки Стемпс. Така го наричахме, понеже имаше двама с името Франки, но Франки Стемпс беше по пощенските измами. Помислих си, че ще е най-обикновена среща. Всички капитани бяха там, както и господин Кавело.