— Ами да. Открадна и номерата на няколко коли. Решил, че най-лесно ще може да ги скрие в къщата си, когато излязъл сутринта за работа. Как казват на улица без изход?
— Задънена улица — отвърна прокурорът.
— Да, задънена улица. Имахме няколко коли там, патрулиращи из района, да проверяват за ченгета. Томи Лоса беше в една от тях, искам да кажа Томи Мусина. Ралфи се отчиташе пред него. Преди два дни бяхме направили суха тренировка. Планирахме цялата работа. Очистването на онзи евреин. На излизане от къщи целуна жена си за довиждане. Имаше вид на някой, дето всичко му е наред.
— Но вие все пак сте искали да го ликвидирате? — попита прокурорът.
Мачиа сви рамене, преди да отпие голяма глътка вода от бутилката.
— Нямаше друг избор, господин Голдънбърг. Виждал съм какво сполетява момчетата, които не си вършат добре работата. Ако не го свършиш както трябва, ти си следващият. Освен това…
— Освен това какво, господин Мачиа? — нетърпеливо го прекъсна прокурорът.
— Ами нали всичко бе заради Големия бос, господин Голдънбърг. Не можеш да се отметнеш.
— А вие как узнахте това?
— Ами Ралфи ми каза, че било за Електротехника.
— Той кого имаше предвид под Електротехника, господин Мачиа?
— Възразявам! — Смръщил вежди, адвокатът на Кавело се надигна от стола.
Анди погледна О’Флин. Още докато бяха в стаята на съдебните заседатели, му бяха лепнали прякора Веждите.
— Съжалявам, Ваша Чест — извини се прокурорът. — И така, господин Мачиа, вие кого си помислихте, че е имал предвид Ралфи Д. под прякора Електротехника?
— Доминик Кавело. Или Електротехника, така го наричахме. Ралфи работеше за Томи. А Томи работеше за Големия бос.
Прокурорът кимна, доволен от отговора.
— И така вие знаехте, че този удар ще е за Големия бос, искам да кажа — за господин Кавело, и то само защото Ралфи Д. ви е казал това?
— И заради това, и заради други неща — сви рамене Мачиа.
— Какви други неща, господин Мачиа? — настоятелно запита прокурорът, извисил глас.
Пауза. Луис Мачиа се отпусна в стола. Погледът на Кавело за пръв път се насочи към него. Мачиа жадно отпи две глътки вода.
— Заради тези коли, за които ви говорех, господин Голдънбърг. Които обикаляха наоколо. И Доминик Кавело беше там, в една от тях.
15.
Заседанието бе прекъснато за обяд и Анди излезе отвън, на Фоули скуеър. Времето беше студено, но все още хубаво за ноември. Тя седна на корниза на площадката пред съда и изяде сандвич с риба тон, докато преглеждаше черновите на статиите за общинския вестник, където работеше на непълен щат. Записа си бележка в тетрадката, която си взе за процеса, и я подчерта: Кавело е бил там!
В два следобед всички се събраха отново в съдебната зала. Луис Мачиа още бе на мястото за свидетели.
— Искам да продължим оттам, докъдето стигнахме, господин Мачиа. — Прокурорът се приближи до свидетелското място. — Какво се случи след убийството на Самюел Грийнблат?
— След убийството ли? — Свидетелят се замисли за миг. — Ами бях повишен, господин Голдънбърг. Направиха ме войник, както казахте.
— Мисля, че това се е случило няколко седмици по-късно — поправи го прокурорът. — Или може би месец?
— Ако трябва да сме точни, беше след двадесет и седем дни — усмихна се Мачиа.
От галерията отново се разнесе смях. Засмя се и Голдънбърг.
— Ясно е, че този ден е бил важен във вашия живот, господин Мачиа. Но искам да ви върна към дните непосредствено след убийството на Сам Грийнблат.
— О, това ли? — Мачиа рязко поклати глава, сякаш го бяха цапардосали в лицето. Отново отпи глътка от бутилката с вода. — Закопахме колата. Бяхме се уговорили всички да се съберем по-късно в Бруклин и да вечеряме при Ралфи Д.
— И всичко дотогава протече гладко, така ли, господин Мачиа?
— Да, ако говорим за тази част от работата, господин Голдънбърг. Оставихме колата на летище Нюарк. Стиви захвърли табелите с номерата в едно тресавище край магистрала I-95. Бяхме се приготвили да празнуваме. Очакваха ни само добри неща.
— Но не се случи така, нали? Какво се случи?
Чернокосият гангстер се захили с неприятния си маниер, докато поклащаше глава.
— Помислих си, че след като измъкнахме Грийнблат от къщата му и го застреляхме, някой, примерно съсед, може да е видял номера на колата. Та трябваше да се погрижим за табелите.