— Някой ви е забелязал? И как се справихте с това? — притисна го младият прокурор.
— Ами понеже бе по-късно вечерта, към седем, у нас вкъщи дошли ченгета. Аз не бях там, само жена ми и децата. Поискали да видят колата й.
— Нейната кола? — Прокурорът изглеждаше смутен. — Защо са попитали за автомобила на жена ви, господин Мачиа? — Ясно бе, че Голдънбърг знае отговора и ловко насочва вниманието на присъстващите в съдебната зала.
— Очевидно, защото номерът на колата, запомнен от съседа на Грийнблат, е съвпадал с номера на колата, регистрирана на нейно име.
В съдебната зала се разнесе учудено ахване.
— Колата на вашата жена ли, господин Мачиа? Но нали преди малко казахте, че според вас Стивън Манарино е откраднал някакъв автомобил заради замислената акция?
— И наистина мисля, че го е сторил. — Мачиа се почеса по главата. — Само че от моята къща.
Анди погледна О’Флин, който седеше един ред по-надолу. И двамата примигнаха, неуверени дали са чули добре току-що казаното.
16.
Очите на Джоел Голдънбърг се разшириха от учудване.
— Та той е бил най-добрият ви приятел, господин Мачиа. Нима се опитвате да ми кажете, че е откраднал табелите от вас?
— Казах само, че се знаем от деца, господин Голдънбърг. Той беше най-старият ми, макар и не най-добър приятел. И трябва да добавя, че не беше от най-умните.
В залата отново се разнесе шушукане. Анди вдигна глава и забеляза, че съдия Сайдерман отново прикри усмивката си. Щом съдебната зала притихна, прокурорът поклати глава:
— Продължете, господин Мачиа.
— След като жена ми се обади, позвъних на Стиви и му рекох: Стиви, шибаняко, какви ги вършиш? Извинете, Ваша Чест. Както и да е, но той ми рече, че майка му намерила табелите с номерата, дето ги бил откраднал отнякъде, и ги изхвърлила на боклука, та тогава се паникьосал. Той живееше през една пряка от нас, така ме познаваше къщата ни като своята. Предположих, че е намерил табелите от колата на жена ми в един кашон до къщата ни. Кой друг ще знае, че са там?
За секунди в залата се възцари тишина — ясен признак, че никой не му вярва. Тогава прокурорът пак се намеси:
— И така, какво се случи, когато полицаите са отишли в дома ви?
— Жена ми им казала, че сигурно някой е прескочил оградата и ги е задигнал.
— Вашата жена, господин Мачиа, умее бързо да измисля оправдания.
— Да, освен това много лесно кипва. — Той поклати глава и се усмихна.
Този път никой не се опита да сдържа смеха си. Анди си представи нагледно как жената на страховития гангстер го гони с тиган в ръка. Закри лицето си с ръка и отклони очи. За секунда зърна лицето на Кавело. Той също се усмихваше.
— Полицаите останали ли са доволни от това обяснение — че неизвестен злосторник е откраднал табелите.
— Не зная дали бих могъл да ги нарека „доволни“. Вече имах досие в полицията. Никак нямаше да им бъде трудно да ме закопчеят като някой, който се навърта около фамилия Гуарино.
— А това никак нямаше да зарадва Ралфи Д., нали?
— Това е много слабо казано, господин Голдънбърг. Всеки дяволски би се ядосал. По-късно вечерта се срещнах със Стиви и той ми рече нещо от сорта на „Зная, че се издъних, но ако нещата загрубеят, няма да вляза сам в затвора“. Налудничави приказки. Хем много добре знаеше, че не бива да говори така. Беше просто изплашен и объркан.
— А вие как реагирахте? — попита го прокурорът.
— Ами просто му рекох: За бога, Стиви, не бива да говориш така. Някой може да те чуе. Ама той беше много изнервен. Знаеше, че е оплескал нещата. Никога не го бях виждал такъв.
— И какво направихте?
— Аз ли? Честно казано, господин Голдънбърг, тогава си имах свои грижи. Само казах на Ралфи да го слуша какво приказва. За да не извърши нещо глупаво. Просто е изплашен, това бе всичко.
— Казали сте на Ралфи за Стиви?
— Длъжен бях, господин Голдънбърг. Ако ченгетата се докопаха до него и той започнеше да приказва, всички ни щеше да закопае. Но аз също се нуждаех от алиби. В онези дни си имах проблеми с коляното. Трябваше ми хирург. Затова отидох в болница „Кингс Каунти“ при един доктор, когото познавах, когото ние познавахме — той ни дължеше едни пари, — та му казах да ме оправи веднага и с това сметката му ще е уредена. Само че трябваше да бъде записано, че съм бил в отделението още от сутринта.