— Нека да обобщим всичко това, господин Мачиа. Вие се оказвате печен лъжец. В общи линии сте лъгали всекиго, когото сте познавали. Тези, които са работили с вас, хората от полицията, от ФБР, а също и съпругата си. Дори и жената, която ви е родила. Позволете ми да ви запитам, господин Мачиа, има ли нещо, за което да не лъжете?
— Да — изправи рамене Луис Мачиа. — За това.
— Това? — Каскел го удостои с подигравателен поглед. — Под „това“ трябва да разбирам вашите свидетелски показания, така ли?
— Да, сър — отвърна свидетелят.
— Правителството ви е обещало съблазнителна сделка, нали? При положение че кажете това, което искат да чуят.
— Ако призная за извършените от мен престъпления и кажа цялата истина — сви рамене свидетелят. — Казаха ми, че ще го вземат предвид.
— Имате предвид намаляване на присъдата ви, отгатнах ли?
— Да.
— Може би дори и за времето, излежано в затвора — добави Веждите и очите му се разшириха. — Правилно ли е това предположение?
— Възможно е — кимна свидетелят.
— Тогава ни кажете — продължи Кавело — защо съставът от съдебни заседатели трябва да ви се доверява, след като вие във всеки момент от вашия живот сте лъгали, както сам признахте, за да спасявате кожата си.
— Защото — усмихна се свидетелят — вече няма смисъл да лъжа.
— Няма смисъл ли? — Каскел отново се почеса по брадичката. — А защо?
— Защото, ако сега ме уловят в лъжа, ще остана в затвора. Всичко, което се иска от мен, за да получа намаляване на присъдата, е да кажа истината. Какво ще кажете за това, господин Каскел?
20.
Обявиха прекъсване за обяд. Анди излезе навън заедно с О’Флин и Марк, автора на криминални романи. Отидоха до Чайнатаун, съвсем близо до сградата на съда на Фоули скуеър.
Докато хапнат по ордьовър, тримата си разказаха различни истории. Анди сподели с тях преживяванията си около Джеръд. Как се справя да отглежда сама детето си в големия град. О’Флин я попита какво е да участваш в сериала Семейство Сопрано, а Анди му призна, че си позволила малко да преувеличи истината.
— Всъщност бях резерва. Малко преувеличих, за да не ме одобрят за съдебен заседател.
— Господи! — О’Флин втренчи в нея изцъкления си поглед. — Току-що ми разби сърцето.
— Джон превъртя дисковете със сериите от последните години, само и само да открие епизода, в който танцуваш в „Бада Бинг“ — ухили се Марк и с китайските пръчици си взе малко от изварата.
— А ти какво ще ни разкажеш за себе си? — обърна се Анди към автора на кримки. — Какво пишеш?
Марк й се струваше симпатичен. Косата му бе дълга, къдрава и руса. Приличаше на Матю Макконъхи и може би затова винаги носеше изтъркани джинси, морскосин блейзър и риза с разтворена яка.
— Имам две нелоши криминалета, наситени с доста мистерии. Едното дори бе номинирано за наградата „Едгар“. Освен това съм надраскал няколко мрачни сценарии за Си Ес Ай и Ен Уай Пи Ди.
— О, значи си прочут — отбеляза Анди.
— По-скоро познавам няколко прочути писатели — опроверга я Марк с усмивка. — Да не би да те изнервям с нещо?
— Да, и то дотам, че ще си остана гладна, вече едва държа тия проклети пръчици — усмихна се Анди. — Виж, ръцете ми треперят.
— Канех се да ви питам нещо — намеси се О’Флин. Гласът му бе преминал в шепот. — Зная, че не бива да говорим за това, но този тип, Мачиа, какво мислите за него?
— Смятаме, че е коравосърдечен кучи син — отсече Марк. — Но поне знае как да разсмива залата.
— Наистина е кучи син — съгласи се Анди. — Само че когато заговори за приятеля си… не зная, но ми се стори, че надниквам в по-различна страна от неговия характер.
— Мисля, че това, което всъщност искам да ви питам — О’Флин още по-плътно се приближи към тях, — е дали да му вярваме. Въпреки всички гадости, които е извършил.
Анди погледна Марк.
— Мачиа е бандит и убиец. Вероятно е извършил стотина ужасни престъпления, за които никога няма да признае. Но май наистина е напълно откровен, когато заяви, че няма защо да лъже. — Писателят сви рамене. — Аз му вярвам.
Двамата мъже очаквателно погледнаха Анди.
— И аз му вярвам — каза тя.
21.
След като съдебните заседатели се завърнаха от обяд, на свидетелското място застана мъж, грамаден като Бегемот. Вероятно тежеше поне сто и тридесет килограма. И беше един от най-болнавите хора, които някога съм виждал.