Обзе ме чувство за провал и безпомощност, както става винаги, когато всичко се обърка. Не можех да повярвам, че точно това се случва.
— Елън! — извиках отново. — Елън…
Тогава зърнах бележката върху възглавницата си. Беше надраскана на лист за рецепта. Сърцето ми замря още щом трескавият ми поглед пробяга по първия ред.
Мой мили, голям, силен Ник. Това е най-трудното писмо, което някога ми се е налагало да напиша…
28.
Приседнах на ръба на леглото. Възглавниците бяха подредени по начина, който тя предпочиташе. Във въздуха все още се долавяше слабото ухание на парфюма й.
Зная, че ще те заболи. Но се нуждая за известно време да остана сама. И двамата знаем, че това, което е толкова важно за нас двамата, тъкмо сега го няма.
Но поне се надявам, че все пак ще се усмихнеш: кълна ти се, няма друг мъж, само това болезнено чувство, че не си даваме един на друг това, което искаме или от което се нуждаем. Пък и точно сега ми се ще да се вгледам в себе си, поне за кратко, докато намеря онова, което искам някой да ми даде. Ти си най-добрият, Ник. Ти си умен и вдъхващ доверие, едновременно чувствителен и силен. Толкова си добър. А знаеш ли в какво още си най-добрият — в това, че не беше необходимо да се старая да доразвивам нещо в теб.
Много лесно можеш да направиш някое момиче своя партньорка в живота. Но за себе си не съм сигурна. Нуждая се от това пространство, Ник. И двамата се нуждаем! Ако трябва да бъдем честни един към друг, както винаги сме били.
Затова, моля те, не ме търси ден или два. Не ме моли да се върна (ако въобще го искаш). Не ме търси. Не се прави на ченге, Ники. Имам нужда от много сили, за да направя тази мъчителна крачка. Сега съм при едни приятели. Попи е с мен и вече ми каза, че съм тъпа откачалка. (Ти си истински мъжкар, Ник, дори котараците те обожават!)
Наистина те обичам, Ник. Кой не би те обичал?
Оставих бележката. Имаше и послепис:
Добре де, само малко излъгах. Нощните дежурства в болницата са по-тежки.
Взех от нощната масичка снимката, на която бяхме двамата — от ски ваканцията ни във Върмонт.
По дяволите, Елън, между нас можеше да се получи. Или поне можехме да поговорим преди раздялата.
Протегнах ръка да набера номера й. Исках да се обадя на мобилния й телефон. Но внезапно се осъзнах и спрях.
Тя беше права.
Зарежи това, Ник. Дай й онова, което иска. И двамата го знаехме. Това, което е толкова важно за нас двамата, тъкмо сега го няма…
Свалих вратовръзката. Хвърлих сакото на леглото. После се отпуснах върху възглавницата и затворих очи.
Искаше ми се да се чувствам по-съкрушен. Искаше ми се да мога да излея мъката си, като се напия с уиски или изритам някой стол, както може би постъпват другите мъже, когато ги сполети нещо подобно.
Но не можех! Не можех!
Елън имаше право.
Това, което е толкова важно за нас двамата, тъкмо сега го няма…
За много неща Елън имаше право.
29.
Точно в осем сутринта голям син автобус очакваше съдебните заседатели пред мотела „Гардън Стейт“.
Трима съдебни пристави, с кобури на коланите, им помогнаха да заемат местата си. Вътре ги чакаше още един въоръжен пристав. Отпред бяха паркирани три полицейски коли, готови да включат бурканите си. Ескортът. Агент от ФБР проверяваше имената им по списък.
И се очаква всичко това да ни накара да се чувстваме по-сигурни и по-облекчени, помисли си Анди, докато се качваше в автобуса. Не мисля, че ме успокоява.
Сестра й Рита взе Джеръд с полицейска кола и го отведе на училище. Момчето трябваше да остане при леля си и съпруга й, чичо Рей, докато цялата суматоха се уталожи. Анди се удиви колко добре се справи синът й в късния час предишната вечер. Въобще не показа, че се страхува, дори не се смути. Но тази сутрин не искаше да се раздели с нея и накрая се разплака като малко момче. Нейното малко момче, нейният Джеръд.
— Ти трябва да гледаш твоята работа, а аз моята — рече му тя на сбогуване, докато го прегръщаше, преди да го качи в колата на Рита, с гърло, задавяно от сълзи. — И помни… Флорида е географски нос, нали?
— Полуостров — поправи я той.
Маха му за довиждане, докато колата се отдалечаваше по пътя. Едно поне бе сигурно — сега синът й разполагаше със страхотна история, която да разказва на съучениците си.