— Кой знае? Ако всичко беше минало добре…
— И така, какво се случи със Стиви, господин Денунциата? След като се оказа, че и той е трябвало да бъде привлечен.
— Отначало Луис искаше да го оставим сам да се справи. Вечерта ченгетата пристигнали в къщата му. Това станало, след като някой видял табелите с автомобилните номера. Но Луис и без това си имаше достатъчно грижи, а ето че Стиви създаде допълнителна бъркотия, защото поиска от нас да го измъкнем от района и да се погрижим за него. Да е по-далеч от ченгетата. Всъщност никой не искаше той да остане в квартала, но Стиви си беше глътнал езика от страх.
— И така, какво сторихте със Стиви, господин Денунциата?
— Ами само му казах, че ще оправя цялата работа. Срещнах се с Томи Лоса. И с господин Кавело. Заедно отидохме до търговския център „Кингс Каунти Мол“. Казах им, че ще трябва да измъкнем това хлапе, Стиви, извън града. Чичо ми Ричи има един парцел в Поконос. Но почти не ходи там. Томи веднага се съгласи, че този план изглежда разумен.
Голдънбърг кимна.
— Значи там заведохте Стиви след удара срещу Грийнблат?
— Не точно там — заяви Денунциата и се изкашля.
— Защо? Нали вие сте се нагърбили с организирането на удара. Човекът, на когото сте рапортували, е дал съгласието си. Никой не би могъл да заподозре Стиви, че е замесен, нали? Защо Стиви не е можел да се укрие в Поконос?
— Защото Доминик Кавело не се съгласи — отвърна Ралф Денунциата и сведе очи.
— Не се съгласи?
— Не. — Денунциата сви рамене. — Босът каза Стиви да изчезне.
— Стиви да изчезне — повтори Джоел Голдънбърг, като пристъпи с една-две крачки към свидетеля. — Каза го просто така ли, господин Денунциата? Точно с тези думи — „Стиви да изчезне“?
— Не, не точно с тези думи. — Ралфи Д. се размърда неспокойно на стола. Два пъти се изкашля. — Доколкото мога да си спомня, точните му думи бяха: Що се отнася до мен, можете да накълцате тлъстия шибаняк на филии и да го натъпчете в някоя консервена кутия. Хлапето да изчезне.
31.
— Що се отнася до мен, можете да накълцате тлъстия шибаняк на филии и да го натъпчете в някоя консервена кутия. Хлапето да изчезне.
Прокурорът изчака думите му да достигнат до съзнанието на всеки от съдебните заседатели. Всички в залата изглеждаха зашеметени. Такъв бе ефектът.
— Вие сте чули Доминик Кавело да произнася тези думи? Да издава пряко нареждане за убийството на Стивън Манарино?
Свидетелят преглътна смутено и стрелна бърз поглед към подсъдимия:
— Да.
Тягостна тишина в залата. Но не и за Кавело, който си стоеше на мястото, опрял лакти на масата и сплел пръсти, загледан право пред себе си, сякаш не бе чул и дума от казаното. Все едно ставащото не го засягаше.
— А Томас Мусина как реагира? — Прокурорът подкани свидетеля да продължи разказа си. — Той съгласи ли се с всичко това?
— Че какво можеше да стори? След като шефът е дал изрична заповед…
— Какво направихте вие, господин Денунциата? Нали бяхте обещали на Стиви да се погрижите за него.
— Точно това и направих. — Свидетелят отпи от водата. — Мислех, че той ще остане при сестрите си. Намерих някой да се свърже с него и да му каже да си приготви багажа, за да се срещнем във „Везувио“, онова място в Бей Ридж. Споменах му още да не казва на никого къде отива. Дори на собствената си майка.
— Продължавайте.
— И така, ние с него се срещнахме. Взех със себе си Лари Кониглиеро и Луис Демео. Стиви слезе от колата си, с една износена пътна чанта в ръка. Попита ме колко дълго ще отсъства, а аз му казах, че може би две седмици или горе-долу толкова, докато всичко утихне.
— Излъгали сте го, така ли? Въобще не сте имали намерение да му помогнете?
— Точно така — кимна Ралфи Д. и отпи още една глътка вода.
— А какво се случи, след като господин Манарино се качи в другата кола?
— Отвели го в гаража на Лари. Казали му, че трябва да вземат някакви касети или нещо такова за из път. Лари после ми обясни, че Стиви нищо не заподозрял. Та той се обърнал и го застрелял на задната седалка. После двамата с Луис го насекли, точно както господин Кавело им каза. Искали да следват заповедите му съвсем точно. И накрая го откарали в Поконос. Знам само, че още е там.
— Значи сте рапортували пред господин Кавело — заяви Джоел Голдънбърг, — че заповяданото от него убийство е извършено.