— Аз се отчетох само пред Томи.
— А скоро след това самият вие сте били повишен в капитан. Вярно ли е?
— Да — кимна той. — След около два месеца.
— А какво ви каза господин Кавело за причината, поради която сте произведен в капитан толкова бързо?
Свидетелят впери поглед в Кавело.
— Пошегува се, че скоро едва ли ще поискам да се сдобия с имот в Поконос.
Реакцията на Кавело показа, че и сега намира шегата си за забавна.
— Благодаря ви, господин Денунциата. — Обвинителят прибра бележките си и седна на стола. — Още нещо. — Стана и се върна обратно. — Узна ли Луис Мачиа за случилото се с приятеля му?
Ралфи Д. сведе очи.
— Не, господин Голдънбърг, Луис никога не узна какво сполетя Стиви.
32.
Вечерта Анди се опита да намери спокойствие в мотелската стая, но не успя.
Показанията на Денунциата се оказаха толкова потискащи за нея, че през целия ден не се чувстваше добре. Колкото повече слушаше, толкова повече набъбваше омразата й към Доминик Кавело, макар да знаеше, че трябва да е обективна и безпристрастна. Лежеше на леглото и лениво прелистваше Венити Феър, но мислите й постоянно се връщаха към Стиви, този доверчив и амбициозен младеж, с четката му за зъби и комплект бельо в пътната чанта, повярвал, че го отвеждат на сигурно място в Поконос.
Що се отнася до мен, можете да накълцате тлъстия шибаняк на филии и да го натъпчете в някоя консервена кутия.
Чувстваше се безкрайно самотна. По телевизията течеше детективско шоу. Тя се пресегна към мобилния си телефон и набра номера на сестра си, за да чуе Джеръд.
— Здрасти, скъпи — изрече по-ободрена.
— Здрасти, мамо! — отговори Джеръд.
Чудесно бе да чуе гласа му. Настроението й винаги се оправяше.
— Как си, момчето ми? Леля Рита добре ли се грижи за теб? Добре ли те храни?
— Да. Всичко тук е чудесно. Храната е прекрасна.
— Значи не ти е чак толкова зле да стоиш при братовчедите си?
— Ами така ми се струва. Само че… — Гласът на Джеръд се сниши. — Защо трябва да си там, мамо?
— За да можем напълно да се съсредоточим върху случая. И никой да не ни пречи.
— Момчетата в училище разправят, че сте там, защото мафията ви преследва. Искали да ви наранят.
Анди се надигна в леглото и побърза да угаси телевизора.
— Само че децата в училище грешат, Джеръд. Никой не ни преследва.
Едно бе да й заповядат да е тук, изолирана от света, но съвсем друго — да забъркват във всичко това деветгодишно хлапе.
Опита се да го развесели.
— Обаче колко хлапета от твоя клас са се возили в истинска полицейска кола, с истински шеф на екип от ФБР?
— Да, и аз това им казвам. Беше страхотно.
За няколко секунди помежду им се установи неловка тишина.
— Знаеш ли какво? — обади се Анди. — Вече говорих с шефовете тук. Те казаха, че можеш да дойдеш при мен следващия вторник, за рождения ти ден. Чух, че в Джърси можело да се намери много добра италианска храна.
Този ход веднага подейства. Джеръд беше на седмото небе.
— Ще мога ли да остана?
— Да, Джеръд, и за това попитах. Казаха даже, че на сутринта могат да те закарат на училище с полицейска кола.
— Уха! Направо е велико! — Замълча за миг. — Липсваш ми, мамо.
— И ти ми липсваш, Джеръд. — Анди леко отмести телефона, за да затули с длан устата си. Гласът й трепереше, а не искаше Джеръд да чуе това.
Липсвам ми повече, отколкото можеш да си представиш.
33.
В петък и в понеделник доведоха още трима от най-важните свидетели на обвинението. Показанията на всеки от тях притискаха все по-силно острието на бръснача в гърлото на Доминик Кавело.
Първият от тримата бе Томас Мусина, известен като Томи Лоса, пряк шеф на Ралфи Д. Сега той бе в програмата за закрила на свидетели.
Мусина потвърди всичко казано от Мачиа и Ралфи Д. — че Кавело лично е заповядал да убият Сам Грийнблат; че Томи наистина е обикалял със сивия си линкълн само на няколко преки от мястото на покушението; че след като чули изстрелите и видели как убийците побягнали, Кавело само потрил ръце и казал: „Свършено е. Какво ще кажеш да си поръчаме за обяд бъркани яйца?“.