Выбрать главу

Освен това Мусина подкрепи версията на Денунциата за участта на Стиви. Той дори използва същите думи: Стиви да изчезне.

След това разказа пред съда какво се е случило с една танцьорка, някоя си Глория, която работела в притежавания от Кавело лъскав стриптийз клуб в Рокланд, щата Ню Йорк. Глория се похвалила пред едно от другите момичета в бара, че скътала тридесет хиляди долара в брой. Както казала, това бил нейният фонд за старини. Освен това споделила, че възнамерява един ден да вземе дъщеря си и да замине на запад, за да започне нов живот.

— Когато господин Кавело научи, полудя. Никой не бе в състояние да го разубеди, че тази хлапачка не е откраднала парите от него. Изпрати двама души в апартамента й. Те я изнасилили, после я удушили и захвърлили тялото й в един от камионите за смет. За щастие хлапето й в това време било на училище.

— А намерили ли са парите? — попита Голдънбърг.

— Да — кимна Мусина. — Скрити в един куфар в килера. Тридесет хилядарки, точно както Глория се хвалела на колежката си. Момчетата върнаха парите на господин Кавело.

— Защо?

— Защото ги искаше — сви рамене Мусина. — Като ги взе, той се засмя и рече: „Както е казано, кесаревото кесарю“. Аз бях там тогава.

Победителят Кавело. Коравосърдечен, ненужно жесток. Нечувано безмилостен.

— И така, да обобщим — поде прокурорът и поклати глава, — наистина ли се оказа, че парите са откраднати?

— Не. Била си ги спестила, точно както го разказала. Господин Кавело накрая се видя принуден да ги върне на семейството й като фонд за хлапето. Дори се пошегува, че щели да послужат като солидна зестра на момичето, когато един ден реши да се омъжи.

34.

След свидетелските показания съдебните заседатели се оттеглиха за обяд в предназначената за тях стая. Никой обаче не изглеждаше много гладен.

— Видяхте ли как си седеше онзи задник? — Ектор гневно поклати глава. — Дори един мускул не трепна по лицето му. Сякаш контролира целия свят. Дори и нас.

— Е, доколкото зависи от мен, повече нищо няма да контролира. — Розела се прекръсти. — Нека бог успокои душата му. В ада.

Анди седна на стола си. Погледна Марк. Писателят се бе облегнал на перваза под прозореца и съзерцаваше Долен Манхатън.

— Бедната танцьорка. Имала е нещо като спестовен фонд за измъкване от калта, нали? Аз също имам малко момче. Всичко това можеше да се случи и с мен — замислено рече Анди.

Марк кимна заинтригувано:

— В кой клуб каза, че танцуваш на пилона?

— Много смешно, няма що! — Анди изкриви лице.

Нескопосаната шега на Марк обаче подейства като клапан за парата. Един по един заседателите взеха да се усмихват. Насядаха край масата и се заеха да си подават чиниите един на друг.

— След като всичко свърши, трябва пак да се съберем. Знам тази ферма в Поконос — обади се Джон О’Флин, докато слагаше парче студено месо върху филията хляб.

Механикът Уинстън гръмко се разсмя:

— Да, ама само за да погледаме камарите боклуци.

Лорен ги стресна с пискливия си смях. Беше удивително как след всички ужасяващи показния още можеха да се посмеят.

— Лорен — заговори я Анди, — имам предложение. Всички ще дадем по десет долара за почерпка и следващия път, когато Веждите се опита да пробута пред съда някое от смехотворните си изявления за това колко добър гражданин е Кавело, ще му се изсмееш насреща, ама с цяло гърло, както само ти умееш.

— Ще бъде безценен принос към съдебното разследване — изкикоти се О’Флин. — Аз съм за. Мисля, че дори съдия Сайдерман може да заложи десетачка.

Явно идеята допадна и на Лорен, защото още веднъж им демонстрира силния си смях. Всички я последваха, дори по-яко от първия път.

През последната седмица Анди се бе сближила с тези хора. Може би заради това, с което се занимаваха. Докато споделяха една и съща стая, докато слушаха смразяващите кръвта свидетелски показания.

Огледа помещението.

— Слушайте, утре моето хлапе има рожден ден. Искам да го доведат и вечерта да празнуваме заедно. Какво ще кажете да се почерпим с кейк и сода в стаята ми след вечерята?

— Значи ще има парти! — отбеляза О’Флин, като кимна от името на всички.

— Ще си устроим празненство с много веселба! — възкликна Розела. — Като на Нова година. Ще бъде незабравим рожден ден за твоето момче.