— Благодарение на грижите на правителството на Съединените щати — обади се Марк. — Дължат ни поне малко след всичко това, не е ли така? А как беше името на хлапето?
— Джеръд. — Анди се усмихна. — Това е страхотно. Благодаря ви, приятели. Но има още нещо. Обещах му, че всички ще му поднесете подаръци.
35.
Наблюдавах как съдебните заседатели се връщат в залата. След броени минути пред тях излезе следващият ключов свидетел. Някогашният гангстер Джоузеф Заро, бивш шеф на профсъюза „Локал 407“. Именно с този профсъюз Доминик Кавело бе сключвал договори, за да контролира строителството в Ню Джърси.
Заро обясни как години наред изпълнителите на строителни обекти са притискани да се отплащат щедро за възлаганите им договори за строителство. Стотици хиляди долари са носени буквално в куфарчета в централите на профсъюзите.
От години знаехме, че това е най-едрият рекет, извършван на територията на Ню Джърси, и че Кавело, който стои най-отгоре на пирамидата, обира каймака в размер на милиони долари. Но все не успявахме да го заловим.
— Колко договора за строителство са уредени досега за господин Кавело? — обърна се Джоел Голдънбърг към Заро.
— Няколко дузини. Може би дори стотици. — Свидетелят сви рамене. — Но освен мен той имаше още двама души за същата работа.
— Искате да кажете за изнудванията? — започна да го притиска Джоел Голдънбърг.
Свидетелят отново сви рамене, сякаш това бе най-естественото нещо на този свят.
— Да.
— А какво би се случило — заинтересува се прокурорът, — ако предприемачът откаже да си плати?
— Няма да има кой да му работи, господин Голдънбърг.
— Но ако и тогава продължи да упорства и да не плаща? Или използва външни работници?
— Искате да кажете извън нашия профсъюз? — попита свидетелят.
— Да.
Заро се огледа смаяно за миг, след което се почеса по главата.
— Може би не разбирате, господин Голдънбърг, но ние си говорим тук не за когото и да е, а за Доминик Кавело. Не си спомням такъв случай.
Неколцина в залата се изсмяха.
Голдънбърг също се усмихна.
— Но това на практика е монопол, нали? Господин Кавело може да диктува условията в целия строителен бизнес, така ли?
— Няма да намерите строеж в Северен Ню Джърси, както и в много райони на Ню Йорк, без Доминик Кавело да е получил своя пай. — Свидетелят шумно се засмя.
По устните на Кавело пробягна лека усмивка. Имаше вид на бизнесмен, който се гордее с деловите си умения. Притискахме го от всички посоки: убийства, корумпиране на профсъюзи, измами. Нямаше как да се измъкне. Това можеше да се прочете по лицата на всички присъстващи в залата. Дори и по лицето на самия Кавело, въпреки че студеният му поглед сякаш казваше: Пет пари не давам за всичко това.
Обвинението реши да призове последния си свидетел, онзи, който трябваше да разкрие най-грозната страна на Доминик Кавело. Онзи, който можеше да закове последния гвоздей в ковчега.
Мен.
36.
Следващия следобед заех мястото на свидетел.
— Моля, кажете името си. — Джоел Голдънбърг се изправи и се обърна към мен. — И каква с връзката ви с този процес.
— Името ми е Никълъс Пелисанте — започнах. — Аз съм старши агент към ФБР в Ню Йорк. Оглавявам отдел С-10 в Управлението за борба с организираната престъпност.
— Благодаря ви. Явявате се тук като ръководител на това звено, агент Пелисанте, защото сте оглавявали екипа за разследване на Доминик Кавело, така ли е?
— Точно така — кимнах. — Над мен в това разследване са само директорът и неговият заместник.
— Директорът и заместникът му? — наведе глава Голдънбърг. — Имате предвид в офиса на ФБР в Ню Йорк?
— Не, господин Голдънбърг. — Позволих си малка пауза, колкото да се освежа с глътка вода. — На цялото ФБР.
Голдънбърг изглеждаше впечатлен.
— Това са много силни пълномощия, специален агент Пелисанте. Но вие невинаги сте заемали този пост, нали, сър?
— Не. Преди това пет години бях агент към специалните сили. А още по-рано учих криминална антропология в Колумбийския университет. Работил съм в Министерството на правосъдието във Вашингтон в продължение на три години. А още по-преди учех в юридически колеж.