— И къде придобихте юридическа диплома, господин Пелисанте?
Оставих да се разиграва тази сцена, защото тя бе предназначена да ме представи по-авторитетно пред съдебните заседатели. Отпих още глътка вода.
— В Колумбийския университет.
— Значи се занимавате с разследвания срещу организираната престъпност от дълги години?
— От единадесет години. Пет като специален агент и още шест като старши специален агент.
— Следователно може да се твърди, че по време на професионалната си дейност сте се сблъсквали с някои особено лоши престъпници, не е ли така?
— С най-лошите. С хора от колумбийските наркокартели, Коза Ностра, руската мафия. Струва ми се, че съм се изправял срещу някои от най-покварените и най-опасни организации на планетата. Именно това е моята специалност.
Голдънбърг се усмихна любезно.
— И с оглед на тези разследвания как бихте определили обвиняемия Доминик Кавело?
— Като ранг на престъпник?
— Според категориите за криминално поведение, които вие разследвате.
Изкашлях се.
— Господин Кавело е най-безмилостният и студенокръвен убиец от всички, които някога сме преследвали. Той лично е заповядал убийствата на повече от тридесет души. Това са престъпления, които можем директно да свържем с него. Той е въплъщение на злото в човешки облик.
— Възразявам! — извика Хай Каскел. Очаквах тази реакция. — Господин Кавело не е бил привличан под отговорност за нито един от приписваните му смъртни случаи. Разследванията на правителствените институции и разни любителски теории не представляват интерес за този съд.
— Ще се коригирам, Ваша Чест — махна с ръка Джоел Голдънбърг. — Въпросът се променя по следния начин: вашият личен опит с този мъж касае не само въпроси, свързани с вашето разследване, нали? Вие сте имали лични преживявания с него, така ли е, агент Пелисанте? Виждали ли сте с очите си колко брутален може да е господин Кавело?
— Да. — Погледнах Кавело. Исках да усети силата на погледа ми. Много отдавна чаках мига, когато ще мога да произнеса тези думи:
— Самият аз бях свидетел на това как господин Кавело извърши убийство. Не едно, а три убийства.
37.
Бях се въоръжил със стотици записи на подслушани разговори, за да послужат в подкрепа на показанията ми, но стана така, че започнахме направо с моята история — с това, на което бях очевидец.
— Ще опишете ли пред съда събитията, които са съпровождали ареста на Доминик Кавело? — попита Джоел Голдънбърг.
Погледнах Каръл — вдовицата на Мани Олива, която седеше на първия ред. Радвах се, че е тук.
— Съобщиха ни, че на 23 юли 2004 година Кавело ще присъства на сватбата на племенницата си в елегантния „Саут Форк клуб“ в Монтаук, Лонг Айланд и разположихме много постове отвън.
— И преди това сте се опитвали да арестувате господин Кавело, нали?
— Да. Но той винаги успяваше да се укрие. Дори се говореше, че замислял да напусне страната.
— И така, вие заложихте на тази сватба. Можете ли да опишете за съда някои от другите агенти, ваши помощници в тази акция?
— Разбира се. — Обзелите ме силни чувства ме накараха да преглътна. За пръв път говорех за Мани. — От три години Мани Олива беше мой помощник като специален агент към отдел С-10. Взех го направо от Куонтико и му помагах да напредва в йерархията. Той и жена му съвсем наскоро се бяха сдобили с близначки.
— А Едуард К. Синклер? И той ли беше там с вас?
— Ед Синклер беше образцов специален агент, един от най-добрите в нашия отдел — отвърнах. Кимнах на вдовицата му Мариан и на сина му, седнали до Каръл Олива.
— Можете ли, агент Пелисанте, да опишете случилото се на тази дата? — Джоел Голдънбърг постави на триножника пред съдебните заседатели снимка на местността, направена от въздуха. — Агентите Мани Олива и Едуард Синклер участваха ли в тази засада?
Приближих се до скицата и взех показалката.
— Те бяха на брега, извън терена на клуба, за да блокират всеки опит за бягство.
После описах как Кавело се бе маскирал като немощен старец в инвалидна количка. И как след нахлуването на моите агенти в клуба той изведнъж се оживи, скочи от нея и се опита да избяга. Как после застреля от упор Стив Тейлър, един от хората ми, внедрен като келнер.
— Той побягна надолу към брега. Мани и Ед бяха заели позиции тъкмо там. Ето тук на тази фотография се вижда. По радиостанцията ги предупредих, че той се насочва към тях.