— Можете ли да разкажете какво се случи след това? Зная, че е трудно за вас, агент Пелисанте, както и за членовете на семействата на загиналите агенти, които са тук, в съдебната зала.
— Чух серия от изстрели. — Стиснах зъби. — Два бързи, после три още по-бързи. Напуснах позицията си сред дюните и изтичах до брега, където видях телата им върху пясъка.
В съдебната зала не се чуваше нищо, освен моя глас. Вдигнах глава и видях, че погледите на всички са насочени към мен.
— И какво направихте тогава? — попита Голдънбърг.
— Наведох се над тях. Мани бе мъртъв. Беше улучен в главата. Докато Ед бе прострелян в гърдите и шията. Кървеше обилно. Разбрах, че умира.
— А видяхте ли Доминик Кавело?
— Той тичаше надолу по брега. Беше ранен в рамото. Стори ми се, че видях оръжието в ръката му. Насочи се към един хеликоптер, който го чакаше край морския нос. Повиках помощ по радиовръзката. Пристигна хеликоптер от Бреговата охрана, който блокира пътя на Кавело за бягство. После се втурнах след него и започнах да стрелям, уцелих го в бедрото. Но докато съм призовавал отряда на помощ, той вероятно е изхвърлил оръжието си в океана.
— Значи не намерихте оръжието му?
— Не. — Поклатих глава. — Никога не го открихме.
— Обаче не се съмнявате, че той е убил вашите агенти, нали?
— Абсолютно не се съмнявам — отново поклатих глава. Изгледах обвиняемия право в очите. — Доминик Кавело. Нямаше никой друг около Ед и Мани, когато чух тези изстрели. Пък и куршумът, който извадиха от рамото на Кавело, е бил изстрелян от пистолета на Ед.
— Само за да бъдем съвършено точни — Прокурорът се обърна и повиши глас, — можете ли да видите в тази зала човека, когото преследвахте сред дюните онзи ден? Мъжът, когото сте видели да побягва от телата на мъртвите агенти?
— Това е той — заявих аз, като посочих към втория ред. — Доминик Кавело.
През цялото съдебно заседание Кавело гледаше безучастно напред, но сега не издържа и фокусира погледа си върху мен.
И аз скоро разбрах защо.
Внезапно Кавело скочи от стола. Втурна се напред и се качи върху масата като разбеснял се луд. Лицето му бе почервеняло. Вените по шията му се бяха издули.
— Майната ти, Пелисанте! Шибан кучи син! Ти си само едно лъжливо лайно!
38.
Последвалото не можеше да се опише другояче, освен като пълна лудница.
— Лъжливи копелета! — разкрещя се Кавело с прегракнал глас. Стовари юмрук по масата и наоколо се разхвърчаха книжа и документи.
— Майната му и на този съд! — Изгледа кръвнишки съдията. — Няма да ме докопаш. Мислиш си, че ще успееш, защото си подкупила няколко от старите ми врагове да ти слугуват. Но до нищо няма да се добереш. Аз ще се добера до теб!
Двама от съдебните пристави се хвърлиха напред и го сграбчиха през кръста, извиха ръцете му и го притиснаха на пода. Хората се разкрещяха. Неколцина дори побягнаха навън.
Кавело се съпротивляваше упорито, като обезумяло животно.
— Няма да ме докопаш, Пелисанте! Аз ще те докопам!
Трети пристав се намеси в схватката и накрая заедно успяха да притиснат чудовището към пода. Двама го държаха за ръцете, докато третият чевръсто закопча белезници около китките му. Но той все още продължаваше да крещи:
— Този съд е един фарс! Едно посмешище! Никога няма да ме осъдите, колкото и предатели и записи да извадите. Много лошо ти се пише, Ники, на теб и на всички твои приятели! Който изтреби цялата тази измет, ще го целуна по устата!
— Изведете го веднага оттук! — извика съдия Сайдерман от мястото си, докато се опитваше да въдвори ред. — Господин Кавело, вие изгубихте привилегията да се явявате на този процес. Показахте неуважение към съда. Забранявам ви достъпа до съдебната зала. Заседателите да се приберат незабавно в стаята си. Пристав!
Хаосът в съдебната зала обаче продължаваше да се вихри с пълна сила. Всички съдебни заседатели изглеждаха шокирани. А журналистите вкупом излизаха, за да уведомят редакциите си за изстъпленията на мафиотския бос в съда.
— Отведете ме оттук! Затворете ме! — Кавело изви глава назад и изкриви лице в грозна гримаса към съдията. — Повече не искам да стъпя в тази шибана зала! — Гласът му отекна под свода. — Това тук не е съд, а посмешище!