От устата му се процеждаше кръв. Доскоро грижливо сресаната му коса бе съвсем разчорлена. Пазачите го вдигнаха и го повлякоха към страничната врата. Но той така силно се мяташе на всички посоки, та се наложи да уловят единия му крак, преди да го проврат през вратата. И тогава зърнах нещо, на което в първия миг не можах да повярвам.
Копелето ни се хилеше.
39.
Заседателите още обсъждаха случилото се. До един бяха в шок. Охраната побърза да ги съпроводи до стаята им. Всички в журито бяха единодушни, че никога не са виждали сцена, подобна на устроената от Кавело в съдебната зала.
— Този задник просто ни улесни — поклати глава Ектор.
Като че ли всички бяха съгласни с него.
Може би това наистина го довърши, помисли си Анди. Делото му отиде по дяволите. С него е свършено.
Заседателите се приготвиха да напуснат сградата на съда по-рано от обичайното и Анди се надяваше Джеръд да я чака, за да се радват заедно на партито за рождения му ден. Всички се скупчиха пред асансьора, за да слязат долу. Синият автобус сигурно ги очакваше пред сградата.
Щом асансьорът се спусна до партера, Анди се опита да мине по-напред. Джеръд вече бе там! С любимата си фланелка „Стивън Марбъри номер 3“. Сестра й Рита също чакаше във фоайето. Щом видя майка си, Джеръд се затича и скочи в прегръдката й.
— Честит рожден ден, скъпи!
Чудесно бе да види щастливото му лице и да го дари с голяма, като за рожден ден, прегръдка и целувка. В този миг Кавело и случилото се в съдебната зала нямаха никакво значение.
— Какво става, мамо?
Анди го притисна още по-здраво към себе си.
— Не се тревожи, скъпи.
Автобусът ги чакаше на улицата. Майката и синът се качиха първи и се отправиха към най-задните седалки. Ектор и Розела, които понякога си говореха на испански, седнаха пред тях. О’Флин се намести на седалката два реда по-напред, стиснал в ръка навито на руло списание Спортс Илюстрейтид.
— А сега ми разкажи за училището — подкани го Анди.
— Неее! — широко се усмихна синът й. — Днес е рожденият ми ден! Никакви въпроси за училище, нали?
— Добре.
Искаха да ги отдалечат колкото може по-бързо от сградата на съда и това напълно я устройваше. Един от съдебните секретари се качи в автобуса, преброи ги, после им смигна, защото имаше един в повече. Скочи долу, удари с пестник по корпуса на автобуса и се провикна:
— Потегляй!
Шофьорът завъртя ключа в стартера.
Анди се извърна и погледна назад към съда. Пред страничния вход стоеше онзи агент от ФБР, Пелисанте. Той бе замислил цялата тази работа още когато дойде при нея. Идеята за партито за рождения ден на Джеръд беше негова.
Благодаря ти. Анди му махна през стъклото на автобуса. Любезно и малко стеснително.
Той също й махна.
Двете полицейски коли поведоха ескорта, докато автобусът бавно взе завоя към Уърт стрийт. Пътуването до мотела през тунела Холанд отнемаше около двадесет и пет минути.
Неколцина от съдебните заседатели се извърнаха, за да погледнат Анди, докато се питаха кога ще могат да поднесат изненадата и да изпеят „Честит рожден ден“ за хлапето.
— Хей, Джеръд — обърна се назад О’Флин, като се вгледа във фланелката с надпис „Стивън Марбъри“8. — Харесваш ли „Никс“?
— Харесвам ги. Ама повече харесвам Ореол.
— Ореол ли? — Това бе името на популярна бойна видеоигра. С много насилие и доста живописна графика. О’Флин се ухили на Анди. — Нима мама ти позволява да играеш на Ореол?
— Майка му не му позволява — обясни Анди. — Виж, леля му е друга работа, но сега не е време да го обсъждаме.
Няколко души се разсмяха.
Автобусът продължи до ъгъла на Чърч стрийт и спря на червения светофар.
Анди се загледа през прозореца. Мислеше за партито и кога да каже на Джеръд, че всички знаят за рождения му ден и ще участват. Реши, че е по-добре да изчакат навлизането в тунела, за да се натрупа повече напрежение около изненадата. Розела бе приготвила красив плакат: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЖЕРЪД. Щеше да е чудесно.
Видя един сив микробус, който се изтегли отдясно точно до тях. С надпис отстрани: „Електрически системи АПЕКС, Астория, Куинс“.