Анди, разбира се, не бе дошла с празни ръце.
Бе навлякла плътно прилепнала червена тениска с многозначителния надпис Не ме безпокойте, подчертаваща бюста й. Това не бе най-изисканата й дреха, но сега не ставаше дума за мода. Ставаше дума просто да й кажат едно adiós. Дори с цената на това да изглежда лекомислена или направо безмозъчна блондинка.
Освен това беше самотна майка. А това си бе съвсем сериозно оправдание. Джеръд беше на девет. Нейното най-добро приятелче, както и най-голямата й грижа, разбира се. Кой ще го взима от училище, кой ще отговаря на въпросите му, кой ще му помага за домашните? Кой, ако не е тя да се грижи за всичко?
И накрая — прослушванията. Агентът й — Уилям Морис, й бе уредил две само за тази седмица.
За да убие времето, Анди Деграс се зае да преброи физиономиите, които й изглеждаха по-интелигентни и не се опитваха да покажат, че трябва да са другаде точно по това време. Като стигна до двадесет, спря. Звучеше добре. Нали за съда са необходими само дванадесет заседатели.
Едрата латиноамериканка, седнала до нея, плетеше розова бебешка дрешка.
— Извинете, ама знаете ли какво дело ще се гледа днес?
— Не. — Анди сви рамене и хвърли поглед към охраната. — Но като гледам колко са се насъбрали, сигурно ще е нещо голямо. Виждаш ли онези там? Репортери са. А забеляза ли барикадите отвън и колко ченгета се навъртат наоколо? Там имаше повече униформени, отколкото в управлението на нюйоркската полиция.
— Аз съм Розела — усмихна се жената приятелски.
— А аз Анди. — Протегна ръка.
— И така, Анди, как можеш да ги накараш да те изберат за съдебен заседател, сещаш се какво имам предвид, нали?
Анди примигна към нея, сякаш не я чу добре.
— Искаш да те изберат?
— Разбира се. Мъжът ми каза, че ще получавам по четиридесет долара на ден, плюс парите за транспорта. Жената, за която работя, ми плаща, когато й скимне. Така че защо да не изкарам малко нари.
Анди се усмихна и замечтано сви рамене.
— Наистина, защо не!
Появи се служителка от съда — жена с черни очила и строго лице, като някогашните педантични учителки.
— Които са за съдия Мириам Сайдерман, да станат.
Всички се надигнаха от скамейките.
— И така, Розела, искаш да знаеш как да се уредиш за тази работа, а? — Анди се наведе към съседката си, докато привлекателна жена около петдесетте влезе в съдебната зала и пристъпи към подиума.
— Разбира се.
— Само гледай — смушка я Анди. — И прави точно обратното на това, което правя аз.
3.
Съдия Сайдерман започна с по няколко въпроса към всеки. Име и адрес. С какво се прехранвате. Дали сте женен или сте омъжена и ако отговорът е да, имате ли деца. Ниво на образование. Какви вестници и списания четете. Има ли някой в семейството ви, който да е работил за правителството или полицията.
Анди погледна часовника си. Това щеше да отнеме часове.
Неколцина веднага бяха освободени. Една жена обяви, че е адвокат. Съдията я покани до катедрата си. Размениха кратки реплики и жената бе пусната да си ходи. Някакъв мъж каза, че наскоро бил съдебен заседател по дело в Уестчестър, което приключило миналата седмица. Той също бе освободен от журито. Трети тип, който изглеждаше почти симпатичен, пък обяви, че е автор на криминални романи. Една от жените, бъдещи членове на журито, размаха негова книга. Наистина я четеше. След като приключиха с него, Анди го чу да си казва: „Не съм вярвал, че тази книга ще има такъв успех“.
Тогава съдия Сайдерман кимна към Анди.
— Анди Деграс. Живея на Западна сто осемдесет и трета 855 в Бронкс. Актриса съм. — Няколко глави се извърнаха към нея. Дежурните зяпачи. — Е, по-скоро се опитвам да стана — уточни тя. — Засега се прехранвам като коректор в редакцията на Уестсайдър, общински вестник в Горен Манхатън. А колкото до предишния въпрос, бях, Ваша Чест, преди пет години.
— За какво говорите, госпожо Деграс?
— Бях омъжена. Истинска атомна катастрофа, ако разбирате какво искам да кажа. — Двама от заседателите се захилиха. — С изключение на сина ми Джеръд. Вече е на девет. Засега той запълва цялото ми време.
— Моля, продължете, госпожо Деграс — каза съдията.
— Няколко години посещавах колежа „Сейнт Джон“. — Анди всъщност искаше да каже: Знаете ли, Ваша Чест, изпаднах в четвърти курс и дори не зная какво означава терминът „оправдаващо доказателство“. — И още нещо. Чета Вог и Космо и… о, да, Менса. Дори членувам в „Менса“. Определено се опитвам да поддържам формата си.