В съдебната зала отново се чу смях. Продължавай в същия дух, каза си тя. Още малко. Почти успя да се откачиш от тази работа.
— Колкото до полицията… — Тя се замисли за секунда. — В семейството ми няма полицаи. Но съм ходила на няколко срещи с ченгета.
Съдия Сайдерман се усмихна и поклати глава.
— Само един въпрос: преживели ли сте нещо в миналото, което да е причина да имате предразсъдъци към италоамериканците? Или нещо, заради което да не сте способна да стигнете до безпристрастна присъда, ако бъдете одобрена за съдебен заседател в този процес?
— Хм, имах роля в сериала „Семейство Сопрано“ — отвърна тя. — В сцената, в която Тони Сопрано натупа онзи тип от училище „Медоуз“. Бях в клуба.
— В клуба? — примигна съдия Сайдерман и я изгледа недоволно.
— В клуб „Бада Бинг“, Ваша Чест — сви рамене Анди. — Танцувах на един от пилоните.
— Това ти ли беше? — извика латиноамериканец от първия ред.
Повечето присъстващи в съдебната зала се засмяха.
— Благодаря ви, госпожо Деграс. — Съдия Сайдерман умело потисна усмивката си. — Сигурна съм, че вече всички ще гледат повторенията с повишен интерес.
След това съдия Сайдерман се зае с Розела. Анди беше сигурна, че се справи добре. Вярно, изпитваше лека вина, но просто не биваше да я избират в състава на това жури.
Розела беше идеална. Мечтата на всеки съдия. Чистела къщата на една и съща жена от двадесет години. Наскоро се сдобила с американско поданство. Искала да служи на обществото, защото това бил нейният дълг. В момента плетяла пуловерче за внучката си. О, да, нямаш грешка, усмихна се на себе си Анди. Розела отговаряше с лекота на всеки въпрос. Беше като реклама на съдебен заседател!
Най-после съдията обяви, че има един общ въпрос към целия състав от съдебни заседатели. Анди погледна мимоходом часовника на стената. Един и четвърт. Ако има късмет, ще успее да хване навреме метрото по първа линия към Бродуей, за да не закъснее да вземе Джеръд от училище.
Съдия Сайдерман се наведе напред.
— Някой от вас чувал ли е името Доминик Кавело или да е бил свързан по някакъв начин с него?
Анди се извърна към наглед флегматичен мъж с посивяла коса, седнал на третия ред в съдебната зала. Значи ето кой си бил. Неколцина от съдебните заседатели промърмориха нещо. Тя погледна Розела, този път с известна доза съчувствие.
Тези хора се впускаха в едно крайно опасно пътуване.
4.
Докато въпросите към кандидатите за заседатели се редуваха, седях на втория ред, не много далеч от съдията. Охранителите се бяха наредили покрай стените, готови да се намесят дори Кавело да си почеше носа. Повечето знаеха, че аз съм този, който го е заловил, и това дело е особено важно за мен.
Щях да полудея от нерви, докато чаках да минат тромавите формалности, преди първият свидетел да заеме мястото си.
Съдия беше Мириам Сайдерман. Два пъти бях присъствал на нейни съдебни дела и тя винаги ми се струваше добронамерена към подсъдимите. Но същевременно беше прецизна и управляваше съдебната зала с твърда ръка. Бяхме попадали на много по-лоши нейни колеги.
Според мен кандидатите за съдебни заседатели изглеждаха съвсем прилични. Някои дори бяха забавни. Например този тип от телекомуникационната компания „Веризон“, с акцент от Нова Англия, който заяви, че вече успял да инсталира телефоните в три къщи в Бруклин и работата в компанията му била вързана в кърпа, така че не се притеснявал колко дълго ще продължи съдебният процес.
И авторът на криминални романи, който една от вероятните съдебни заседатели разпозна, тя дори четеше негова книга.
После жената на третия ред. Актриса и самотна майка. Беше нервна, но иначе много симпатична, с гъста кестенява коса с червенеещи кичури. На тениската й бе щамповано Не ме безпокойте. Доста забавно.
Един или два пъти Кавело се извърна да ме удостои с поглед. Но през повечето време просто присъстваше там, със скръстени ръце, загледан право пред себе си.
И двата пъти погледите ни се кръстосаха. Как го даваш, Ники, опитваше се да ми каже усмивката му, сякаш нямаше за какво да се тревожи на този свят, все едно не го очакваше доживотна присъда.