— Е, Иван, какво е написано на билета ти? — Каубоят се зае лениво да рови из купчината чипове. — Оставаш във влака или ти е време да слизаш?
— Може би ми остава още една спирка — сви рамене Нордешченко и отклони поглед към Джули.
— Залагам всичко — обади се тя и разпери картите си, като побутна останалите си чипове към камарата.
Четири пики. Нордешченко се оказа прав в предвиждането си. Беше отгатнал, че тя се опитва да направи флош. Докато той все още стискаше много силна ръка. А Каубоя блъфираше.
Раздаващият обърна дама каро. Нордешченко дори не трепна. Сега имаше двойка аса и двойка дами.
Джули направи недоволна гримаса. Не успя с флоша.
— Добре де, какво ще кажете да насипем още малко въглища в котела на локомотива и да видим дали ще минем моста над реката — шумно се изкиска Каубоя и побутна останалите си чипове — за десет хиляди долара — към центъра на масата.
Зяпачите се размърмориха. Ясно бе, че това ще е последната игра. Победителят прибираше всичките тридесет хиляди долара.
Каубоят впери изпитателен поглед в него. Нямаше и помен от самодоволната му усмивка.
— Ще се намесиш ли, Иван, или какво?
— Мирослав — отвърна Нордешченко.
Каубоят се сепна.
— А?
— Името ми е Мирослав — хладно му обясни Нордешченко и плати залога.
Раздаващият обърна последната карта, решаващата. Двойка купи.
Джули простена отчаяно.
Нордешченко знаеше, че с асата и дамите си ще спечели играта. Не можеше обаче да си обясни какво крие този задник Каубоя. Отброи чипове за двадесет хиляди долара и ги избута напред като допълнителен залог.
И тогава за негова изненада Каубоя покачи мизата с още пет хиляди долара. Нордешченко се смая.
— Иван, още ли си с нас? — попита Каубоя, като се облегна назад и избърбори нещо неразбрано.
Нордешченко бръкна в сакото си, отброи пет хиляди долара от стодоларовите банкноти и ги остави в средата на масата. Вече нямаше за кога да си играе на догадки.
— Аса и дами. — Той показа двете скрити първи карти, които получи в началото на играта.
— Ооо! — примигна Каубоя и се престори на безкрайно изненадан.
Но в следващия миг се ухили:
— От това сигурно много ще те заболи, Иван.
Той свали първите си карти. Имаше само две двойки, като Нордешченко. Но с последната двойка, обърната на масата, направи фул. Нордешченко сякаш пропадна от стръмна скала. Този тъпанар го бе разигравал през цялото време само с един чифт двойки, преди да ги събере!
Каубоят се пресегна и пръхтейки като магаре, прибра чиповете си. Нордешченко се поколеба за миг дали да не избърше с един удар самодоволната усмивка от лицето на този глупак. Но поривът му се изпари на секундата.
Не и тази вечер. Утре сутринта го чакаше сериозна работа. Пък загубеното тази вечер бе само част от възнаграждението му.
— Знаеш ли какво казват хората, Иван? — Каубоят подреждаше спечелените чипове на купчини. — Понякога е по-добре да си щастлив, а не богат. И нека не оставаме с лоши чувства — предложи той и му протегна ръка.
Нордешченко се изправи и я пое. Глупакът все пак беше прав в едно: тази вечер се чувстваше щастлив, по-щастлив откогато и да било.
Защото евреинът реши да пощади живота му.
7.
Минаваше осем вечерта, когато най-после успях да се прибера в Каса Пелисанте.
Моят дом си оставаше все същият апартамент под наем в най-гъсто населената част на Манхатън — Дяволския казан, както наричаха участъка около кръстовището на Четиридесет и девета и Девето авеню, където преживявах през последните дванадесет години. От прозореца в кабинета ми се откриваше изглед към Емпайър Стейт Билдинг. Но поне можех да си позволя след поредния изморителен ден да си приготвя един коктейл и да се кача с него на покрива, за да се любувам на залеза над Джърси. През уикендите, още щом прекрача от входната врата навън, можех да се озова насред шествието по случай празника свети Игнатий или да попадна в парад на имигрантите от Западните Индии, или пък просто да изпия една бира в близкия ирландски бар, седнал до някой западняк.
Именно там срещнах Елън Джафи.
Елън е много способен анестезиолог в болница „Сейнт Винсънт“, с вълниста кестенява коса и леко чип нос, а дългите й и стройни като на бегач крака бяха приятна гледка. Запозна ни един мой приятел и вече две години сме заедно.