— Колко вълнуващо — каза Тапънс. — Най-после нещо се случи. Отвори го и виж дали съдържанието му съвпада с очакваното. Продавач на колбаси, така ли беше? Момент. Ще ни трябва малко мляко за чая. Забравили са да ни го оставят тази сутрин. Ще изпратя Албърт да донесе.
Тя се върна от преддверието, след като изпрати Албърт с поръчката, и завари Томи да държи в ръка синия лист хартия.
— Точно както си мислехме, Тапънс — забеляза той. — Почти дума по дума каквото каза шефът.
Тапънс взе писмото и го прочете.
Беше съставено внимателно на високопарен английски. В него се твърдеше, че е от някой си Григор Феодорски, който искал да научи някакви новини за съпругата си. От Международната детективска агенция се искаше да не пести разходи и да направи всичко възможно, за да я открие. Самият Феодорски в момента не можел да напусне Русия поради криза в търговията със свинско месо.
— Чудя се какво ли означава всъщност — замислено произнесе Тапънс, приглаждайки листа на масата пред себе си.
— Някакъв код, предполагам — отвърна Томи. — Това не е наша работа. Нашата работа е да го предадем на шефа при първа възможност. Най-добре провери, като отлепиш марката на пара и видиш дали под нея е числото 16.
— Добре — съгласи се Тапънс. — Но ми се струва…
Тя изведнъж замълча, и Томи, изненадан от внезапната пауза, погледна нагоре и видя набита мъжка фигура, изпълваща рамката на вратата.
Неочакваният посетител беше човек с внушителна външност, с квадратно телосложение, кръгла глава и могъща челюст. Трябва да беше около четиридесет и пет годишен.
— Дължа ви извинение — започна непознатият, като влезе в стаята с шапка в ръка. — Преддверието беше празно, а тази врата беше отворена, така че си позволих да нахълтам. Това е Международната детективска агенция на Блънт, нали?
— Точно така.
— А вие сигурно сте мистър Блънт? Мистър Теодор Блънт?
— Аз съм мистър Блънт. Искате да се посъветвате с мен? Това е секретарката ми, мис Робинсън.
Тапънс грациозно наклони глава, но продължи внимателно да проучва непознатия през спуснатите си мигли. Чудеше се колко време е стоял той на вратата, колко е видял и чул. От вниманието й не убягна, че, докато говореше с Томи, погледът му непрекъснато се връщаше към синия лист в ръката й.
Гласът на Томи, остър и предупредителен, я върна към реалността.
— Мис Робинсън, моля, водете си бележки. А сега, сър, ще бъдете ли така любезен да изложите пред нас въпроса, по който искате моя съвет?
Тапънс протегна ръка към бележника и молива.
Едрият мъж започна с доста груб глас:
— Казвам се Бауър. Доктор Чарлз Бауър. Живея в Хампстед, където имам частна практика. Дойдох при вас, мистър Блънт, защото някои странни неща се случиха в последно време.
— Да, доктор Бауър?
— Два пъти в течение на последната седмица получавах спешни повиквания по телефона и в двата случая повикванията се оказаха лъжливи. Първия път си помислих, че това е някаква лоша шега, но при връщането си втория път открих, че някои от личните ми документи са били размествани, и сега смятам, че същото се е случило и първия път. След изчерпателен оглед стигнах до заключението, че цялото ми бюро е било старателно претърсено и различните документи са били върнати небрежно в бързината.
Доктор Бауър замълча и се взря в Томи.
— Е, мистър Блънт?
— Да, доктор Бауър — отвърна младият мъж с усмивка.
— Какво мислите за това?
— Е, първо бих искал да знам фактите. Какво държите в бюрото си?
— Личната си документация.
— Точно така. А сега, от какво се състои тази лична документация? Каква ценност би могла да представлява тя за обикновения крадец… или за някое определено лице?
— Според мен за обикновен крадец тя изобщо не би представлявала ценност, но бележките ми върху някои наистина непроучени алкалоиди биха представлявали интерес за всеки, за всеки който е осведомен. Проучвам тези въпроси през последните няколко години. Тези алкалоиди са смъртоносни вирулентни отрови, при това почти неоткриваеми в организма. Не дават нито една от типичните за алкалоидите реакции.
— В такъв случай тази тайна би струвала пари?
— За безскрупулни лица — да.
— И кого подозирате?
Докторът сви широките си рамене.
— Доколкото знам, никой не е нахлувал насилствено в къщата отвън. Това като че ли означава, че го е направил някой от обитателите на дома ми, и все пак не мога да повярвам… — Той внезапно спря. После с много сериозен глас продължи: — Мистър Блънт, трябва безрезервно да се оставя в ръцете ви. Не се осмелявам да отида в полицията по този въпрос. В тримата си прислужници съм почти напълно сигурен. Те ми служат дълго и вярно. Все пак човек никога не знае. После — с мен живеят двамата ми племенници, Бъртрам и Хенри. Хенри е добро момче, много добро момче… Никога не ми е причинявал никакви притеснения, прекрасен, работлив млад човек. Бъртрам обаче за съжаление, е доста различен — невъзпитан, екстравагантен и мързелив.