— Стига си ме четкала, Тапънс.
— Всъщност — продължи Тапънс, — не искам да ходя там само за удоволствие. Заинтригува ме тази обява.
Тя взе отново броя на „Дейли Лийдър“ и я прочете.
— „Трябва да обявя три купи. 12 ръце. Асо пика. Необходимо е да се направи импас на попа“.
— Доста скъп начин за учене на бридж — изкоментира Томи.
— Не се дръж като глупак. Тази работа няма нищо общо с бриджа. Разбираш ли, вчера обядвах с едно момиче в „Асо пика“. Това е една странна малка подземна бърлога в Челси. И тя ми каза, че е доста модерно на тези големи събирания да се мотаеш наоколо цяла вечер за порция бекон с яйца и уелски специалитети — бохемска работа. Цялото заведение е в сепарета. Доста интересно място, бих казала.
— Искаш да кажеш…
— „Три купи“ означава Балът на трите изкуства утре вечер. 12 ръце е в 12 часа, а асото пика е „Асо пика“.
— А какво ще кажеш за това, че е необходимо, за да се направи импас на попа?
— Е, точно това си мислех, че ще открием.
— Не бих се учудил, ако се окажеш права, Тапънс — заяви великодушно Томи. — Но все пак не мога да разбера защо искаш да се месиш в любовните истории на хората.
— Няма да се меся. Просто ти предлагам един интересен експеримент в детективската ни работа. Наистина имаме нужда от практика.
— Вярно е, че не сме затрупани с работа — съгласи се Томи. — И все пак, Тапънс, на теб всъщност ти се иска да отидеш на Бала на трите изкуства и да потанцуваш! Разправяй ги на старата ми шапка.
Тапънс се изсмя безсрамно.
— Бъди спортсмен, Томи. Опитай се да забравиш, че си на тридесет и две и имаш един сив косъм в лявата си вежда.
— Винаги съм бил слабохарактерен с жените — промърмори съпругът й. — Трябва ли да се правя на глупак с някакъв костюм?
— Разбира се. Но можеш да оставиш това на мен. Имам прекрасна идея.
Томи я погледна с известно съмнение. Изпитваше дълбоко недоверие към блестящите идеи на Тапънс.
Когато се върна в апартамента следващата вечер, Тапънс излетя от стаята си, за да го посрещне.
— Пристигна — обяви тя.
— Какво е пристигнало?
— Костюмът. Ела да го видиш.
Томи я последва. На леглото беше разпрострян пълен пожарникарски екип с блестящ шлем.
— Боже господи! — изръмжа Томи. — Да не съм член на бригадата на огнеборците в Уембли?
— Опитай пак — отвърна Тапънс. — Още не си схванал идеята. Използвай малките си сиви клетки, приятелю. Разсъждавайте, Уотсън. Дръж се като бик, който е бил повече от десет минути на арената.
— Чакай малко — прекъсна я Томи. — Започвам да разбирам. В тази работа има тъмен замисъл. Какво ще облечеш ти, Тапънс?
— Един стар твой костюм, американска шапка и рогови очила.
— Грубо — заяви Томи. — Но схващам идеята. Маккарти инкогнито. А аз съм Риордан.
— Това е. Помислих си, че трябва да се поупражняваме и в американски детективски методи, не само в английските. Поне веднъж аз ще бъда звездата, а ти — обикновен асистент.
— Не забравяй — предупреди я Томи, — че винаги някоя невинна забележка на простия Дени насочва Маккарти по вярната следа.
Но Тапънс само се изсмя. Беше в прекрасно настроение.
Вечерта беше много успешна. Тълпите, музиката, невероятните костюми — всички се бяха наговорили да радват младата двойка. Томи забрави ролята си на отегчен съпруг, завлечен там против волята си.
В дванадесет без десет отидоха с колата в небезизвестното „Асо пика“. Както беше казала Тапънс, малка подземна бърлога, долнопробна и безвкусна на вид, но въпреки това претъпкана с двойки в карнавални костюми. Покрай стените бяха подредени затворени сепарета, и Томи и Тапънс се настаниха в едно от тях. Умишлено оставиха вратата леко открехната, така че да виждат какво става отвън.
— Чудя се кои ли са те, нашите хора, искам да кажа — започна Тапънс. — Дали не са онази Коломбина там с червения Мефистофел?
— Май са онзи зъл мандарин и дамата, която се носи като боен кораб, но бих казал, че по-скоро прилича на борец полутежка категория.
— Умничкият ми! — възкликна Тапънс. — Само една глътка алкохол те направи толкова проницателен! А коя ли е тази, тръгнала насам в одеждите на Кралицата на сърцата? Доста хубав костюм, наистина.
Въпросната дама влезе в сепарето, съседно на тяхното, придружена от „господина, облечен във вестник“ от „Алиса в страната на чудесата“. И двамата носеха маски — това като че ли беше обичайно в „Асо пика“.