— Сигурна съм, че сме в истинско свърталище на престъпници — доволно заяви Тапънс. — Наоколо — само скандали. Каква сбирщина само.
Изведнъж от съседното сепаре се чу вик, като че ли в знак на протест, и беше заглушен от силен мъжки смях. Всички се смееха и пееха. Пискливите гласове на момичетата се извисяваха над бученето на придружителите им.
— Какво ще кажеш за онази овчарка? — поинтересува се Томи. — Онази със смешния французин. Те може да са нашата двойка.
— Всеки може да бъде — призна Тапънс. — Няма да се занимавам повече с това. Важното е, че се забавляваме.
— Повече бих се забавлявал в друг костюм — изръмжа Томи. — Нямаш представа как запарва този.
— По-весело, де — подкани го Тапънс. — Изглеждаш прекрасно.
— Това ме радва — отвърна Томи. — Във всеки случай изглеждам по-добре от теб. Ти си най-смешният дребен тип, когото съм виждал.
— По-добре си дръж езика, Дени, момчето ми. А, господинът, облечен във вестници, оставя дамата си сама. Къде отива според теб?
— Сигурно да ускори пристигането на питиетата — предположи Томи. — И аз не бих имал нищо против.
— Доста дълго се бави, за да е така — забеляза Тапънс след четири-пет минути. — Томи, ще ме помислиш ли за ужасна глупачка, ако… — Тя замълча.
Изведнъж подскочи.
— Наричай ме глупачка, ако искаш. Отивам в съседното сепаре.
— Виж сега, Тапънс… не можеш…
— Имам чувството, че нещо не е наред. Знам, че не е. Не се опитвай да ме спреш.
Тя бързо излезе от тяхното сепаре и Томи я последва. Съседната врата беше затворена. Тапънс я отвори и влезе с Томи по петите й.
Момичето, облечено като Кралицата на сърцата, седеше в ъгъла, облегната на стената в странна сгърчена поза. Очите й ги гледаха втренчено през маската, но тя не помръдна. Роклята й беше с големи червено — бели шарки, но от лявата страна десенът като че ли беше объркан. Имаше повече червено, отколкото би трябвало…
С вик Тапънс се хвърли напред. В същия момент Томи видя това, което и тя — дръжката на инкрустирана кама точно под сърцето. Тапънс коленичи до момичето.
— Бързо, Томи, още е жива. Намери управителя и го накарай веднага да повика лекар.
— Добре. Внимавай да не докосваш дръжката на тази кама, Тапънс.
— Ще внимавам. Върви бързо.
Томи изтича навън, като затвори вратата след себе си. Тапънс подхвана девойката с ръка. Момичето направи слаб жест, и Тапънс разбра, че тя иска да се освободи от маската. Тапънс внимателно я развърза. Видя свежо, подобно на цвете лице с големи, блестящи очи, изпълнени с ужас, страдание и някакво замаяно изумление.
— Скъпа — много тихо каза Тапънс. — Можете ли изобщо да говорите? Ще ми кажете ли, ако можете, кой направи това?
Тя видя как погледът й се проясни. Момичето въздъхна с дълбоките пулсирания на спиращо сърце. Все още гледаше втренчено Тапънс. После устните й се разделиха.
— Бинго го направи — прошепна тя напрегнато.
После ръцете й се отпуснаха и тя клюмна на рамото на Тапънс.
Томи влезе, следван от двама мъже. По-едрият авторитетно се приближи и като че ли на челото му беше изписано „лекар“.
Тапънс положи дамата.
— Страхувам се, че е мъртва — каза с треперещ глас тя.
Докторът направи бърз преглед.
— Да. Нищо не може да се направи. Най-добре е да оставим нещата, както са, докато дойде полицията. Как се случи? — попита той.
Тапънс обясни с доста паузи, като пропусна причините, поради които е влязла в сепарето.
— Странна история — каза докторът. — Нищо ли не чухте?
— Чух я да вика, но после мъжът се изсмя. Естествено, не мислех, че…
— Естествено, че не — съгласи се докторът. — Казвате, че мъжът е носел маска. Бихте ли го познали?
— Страхувам се, че не. А ти, Томи?
— Не. Но все пак знаем какъв беше костюмът му.
— Първо трябва да идентифицираме тази нещастна дама — каза докторът. — После… е, надявам се, че полицията бързо ще разнищи нещата. Сигурно няма да е труден случай. А, ето — вече идват.
Глава 8
Господинът, облечен във вестник
Вече минаваше три часа, когато, уморени и с натежали сърца, съпрузите стигнаха до дома си. Тапънс дълго не успя да заспи. Лежеше и се въртеше на всички страни. Пред очите й непрекъснато се появяваше онова подобно на цвете лице с изпълнени с ужас очи.
Зората се процеждаше през щорите, когато най-сетне потъна в сън. След преживяното вълнение тя спа тежко, без сънища. Отдавна се беше разсъмнало, когато се събуди и видя Томи, станал и облечен, да стои до леглото и леко да разтърсва рамото й.