— Томи — каза Тапънс, когато съпругът й изпрати инспектора и се върна, — защо мислиш, че инспектор Мариът продължава да повтаря, че случаят е напълно ясен?
— Не знам. Сигурно от самодоволство.
— Ни най-малко. Опитва се да ни предизвика. Знаеш ли, Томи, касапите, например, разбират малко от месо, нали?
— Бих казал, че да, но какво от това?
— По същия начин зарзаватчиите знаят всичко за зеленчуците, а рибарите — за рибата. Детективите, професионалните детективи, сигурно знаят всичко за престъпниците. Те могат да разпознаят истинското престъпление и разбират, когато не е истинско. Професионалните знания на Мариът му сочат, че капитан Хейл не е престъпник, но фактите срещу него са просто железни. Като последна възможност Мариът ни предизвиква с надеждата въпреки всичко да си припомним една или друга подробност, нещо случило се снощи, което ще хвърли друга светлина върху нещата. Томи, защо да не е самоубийство в крайна сметка?
— Спомни си какво ти е казала тя.
— Знам… но погледни го от различен ъгъл. Извършил го е Бинго, в смисъл че неговото поведение я е довело до самоубийство. Просто е възможно.
— Възможно е. Но не обяснява онова парче вестник.
— Да погледнем снимките на Мариът. Забравих да го попитам каква е версията на Хейл по случая.
— Попитах го преди малко. Хейл заявил, че изобщо не е говорил с лейди Меривейл на бала. Казва, че някой пъхнал в ръката му бележка, в която се казвало: „Не се опитвай да говориш с мен тази вечер. Артър подозира“. Само че не могъл да представи парчето хартия и историята не звучи много правдоподобно. Както и да е, ние с теб знаем със сигурност, че той беше с нея в „Асо пика“, защото го видяхме.
Тапънс кимна и се замисли над двете снимки. Едната беше на малко парче с надпис „Дейли Ли“, останалото беше откъснато. На другата беше първа страница на „Дейли Лийдър“ с малка кръгла липсваща част отгоре. Нямаше съмнение. Двете парчета съвпадаха идеално.
— Какви са тези знаци покрай ръба? — попита Томи.
— Бодове — обясни Тапънс. — Където е бил зашит за другите.
— Помислих си, че може да е някаква нова схема от точки — каза Томи. После леко потръпна. — Честна дума, Тапънс, чак страшно ми става. Като си помислиш само, че ние с теб обсъждахме точките и се чудехме на онази обява така лекомислено…
Тапънс не отговори. Томи я погледна и стреснат установи, че тя се взира право напред, устата й е полуотворена, а на лицето й беше изписано объркано изражение.
— Тапънс — каза тихо Томи, като разтърси ръката й, — какво ти става? Удар ли ще получиш или какво?
Но Тапънс остана неподвижна. След малко с отнесен глас каза:
— Денис Риордан.
— А? — вторачи се в нея Томи.
— Така е, точно както ти рече. Просто една невинна забележка! Намери ми всички броеве на „Дейли Лийдър“ от тази седмица.
— Какво си намислила?
— Аз съм Маккарти. Въртях се в кръг, но благодарение на теб най-после получих просветление. Това е първа страница на броя от вторник. Струва ми се, че вестникът от вторник беше онзи с двете точки в „Л“ на „Лийдър“. Този има точка в „Д“ на „Дейли“ — а също и една в „Л“-то. Донеси ми вестниците, за да се уверим.
Сравниха ги нетърпеливо. Тапънс си беше спомнила правилно.
— Виждаш ли? Това парче не е било откъснато от вторничния брой.
— Но, Тапънс, не можем да бъдем сигурни. Може да са просто различни издания.
— Може, но във всеки случай това ми дава една идея. Не може да е случайност. Вече съм сигурна. Има само една възможност, ако идеята ми е правилна. Обади се на сър Артър, Томи. Помоли го да дойде веднага тук. Кажи, че имам важни новини за него. После повикай Мариът. В Скотланд Ярд сигурно знаят адреса му, ако си е отишъл в къщи.
Сър Артър Меривейл, силно заинтригуван от повикването, пристигна в апартамента след около половин час. Тапънс отиде да го поздрави.
— Трябва да се извиня за безцеремонното повикване — каза тя. — Но със съпруга ми открихме нещо, което според нас трябва да научите веднага. Моля, седнете.
Сър Артър седна и Тапънс продължи:
— Знам, че горите от нетърпение да оневините приятеля си.
Сър Артър тъжно поклати глава.
— Така беше, но дори аз трябваше да се предам пред неоспоримите доказателства.
— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че случайността ми подхвърли едно доказателство, което със сигурност ще докаже липсата на всякакво негово участие?
— Много ще се радвам да го чуя, мисис Бересфорд.
— Да предположим — продължи Тапънс, — че съм намерила момичето, което наистина е танцувало с капитан Хейл снощи в дванадесет часа, по времето, когато се предполага, че той е бил в „Асо пика“.