— Прекрасно! — извика сър Артър. — Знаех си, че има някаква грешка. Горката Вера сигурно се е самоубила в крайна сметка.
— Едва ли — възрази Тапънс. — Забравяте другия мъж.
— Какъв мъж?
— Онзи, когото двамата със съпруга ми видяхме да напуска сепарето. Разбирате ли, сър Артър, трябва да е имало втори мъж, облечен във вестник на бала. Между другото какъв беше вашият костюм?
— Аз ли? Отидох облечен като палач от седемнадесети век.
— Колко подходящо — отбеляза тихо Тапънс.
— Подходящо ли, мисис Бересфорд? Какво искате да кажете с това „подходящо“?
— За ролята, която сте играели. Да ви кажа ли какво мисля по въпроса, сър Артър? Костюмът от вестник лесно се облича върху този на палач. Преди това в ръката на капитан Хейл е била пъхната малка бележка, в която има молба към него да не говори с една дама. Но самата дама не знае нищо за бележката. Тя отива в „Асо пика“ в уреченото време и вижда фигурата, която очаква да види. Влизат в сепарето. Той я взема в прегръдките си и я целува — целувката на Юда. Докато я целува, забива камата. Тя успява само леко да извика, но той заглушава вика й със своя смях. След това излиза и до последния момент, ужасена и объркана, тя вярва, че любимият й е нейният убиец. Но тя е откъснала малко парче от костюма. Убиецът го забелязва. Той е човек, който обръща голямо внимание на подробностите. За да направи доказателствата срещу жертвата си неоспорими, трябва да изглежда, че парчето е откъснато от костюма на капитан Хейл. Това би представлявало голяма трудност, освен ако двамата мъже случайно не живеят в една и съща къща. Тогава, разбира се, работата е от проста по-проста. Той прави точно копие на липсващата част в костюма на капитан Хейл. После изгаря собствения си костюм и се подготвя да играе ролята на верен приятел.
Тапънс замълча.
— Е, сър Артър?
Сър Артър стана и й се поклони.
— Плод на прекалено живото въображение на очарователна дама, която чете твърде много криминални романи.
— Така ли мислите? — попита Томи.
— И един съпруг, когото жена му води за носа — заяви сър Артър. — Не си представям, че ще откриете човек, който да приеме всичко това на сериозно.
Той силно се изсмя. Тапънс се изправи в стола си.
— Бих се заклела, че съм чувала този смях — каза тя. — За последен път го чух в „Асо пика“. А вие малко ни подценявате. Истинското ни име е Бересфорд, но имаме и друго.
Тя вдигна една визитна картичка от масата и му я подаде. Сър Артър я прочете на висок глас.
— Международна детективска агенция… — Той рязко си пое дъх. — Ето кои сте били всъщност! Затова Мариът ме доведе тук тази сутрин. Било е капан…
Той тръгна към прозореца.
— Хубав изглед имате оттук — отбеляза той. — Вижда се цял Лондон.
— Инспектор Мариът! — извика остро Томи.
В следващия миг инспектор Мариът се появи от междинната врата в отсрещната стена.
Лека игрива усмивка се появи на устните на сър Артър.
— Така си и мислех — рече той. — Но този път, инспекторе, боя се, че няма да ме хванете. Предпочитам да си изляза сам.
И като постави ръце на перваза, той скочи през прозореца.
Тапънс извика и закри ушите си с ръце, за да не чуе звука, който вече си беше представила — ужасното тупване далеч долу. Инспектор Мариът изруга тихо.
— Трябваше да се сетим за прозореца — каза той. — Макар че трябва да ви кажа, щеше да бъде трудно за доказване. Ще сляза и ще… ще… се погрижа за каквото трябва.
— Горкият — изрече бавно Томи. — Ако е бил привързан към жена си…
Но инспекторът го прекъсна със сумтене.
— Привързан към нея? Не знам. Но се е чудел откъде да измъкне пари. Лейди Меривейл имала голямо собствено състояние и той би го наследил. Ако тя беше избягала с младия Хейл, той нямаше да види и пени от него.
— Значи затова е било, нали?
— Разбира се. От самото начало усетих, че сър Артър крие нещо, а с капитан Хейл всичко беше наред. Ние в Скотланд Ярд много добре разбираме нещата… но е трудно, когато фактите са срещу тебе. Сега ще сляза долу. На ваше място, мистър Бересфорд, бих дал чаша бренди на жена ви — за нея беше доста разстройващо.
— Зарзаватчиите — каза тихо Тапънс, след като вратата се затвори след невъзмутимия инспектор, — касапите, рибарите, детективите. Права бях, нали? Той знаеше.
Томи, който беше зает с бара, се приближи до нея с голяма чаша.
— Изпий това.
— Какво е? Бренди ли?
— Не. Голям коктейл, подходящ за триумфиращия Маккарти. Да, Мариът беше напълно прав. Така е било. Смел импас за манш и робер.
Тапънс кимна.
— Но не улучи посоката на импаса.