— Е?
— Не можах да се свържа със Ставансън. После се обадих на лейди Сюзън. Тя също беше излязла. После ми хрумна да се обадя на стария Брейди. Помолих го да потърси Хористън в медицинския справочник или както там му казват.
— И какво ти съобщи доктор Брейди?
— О, веднага си спомни името. Хористън някога бил почтен доктор, но направил някакъв фал. Брейди го нарече напълно безскрупулен шарлатанин и каза, че той лично не би се изненадал от нищо. Въпросът е какво да правим сега?
— Трябва да останем тук — отвърна бързо Тапънс. — Имам чувството, че са намислили да правят нещо тази вечер. Между другото един градинар подрязваше бръшляна около сградата. Томи, видях го къде сложи стълбата.
— Браво, Тапънс — одобри съпругът й. — Значи тази нощ…
— Веднага щом се стъмни…
— Ще видим…
— Каквото ще видим.
Томи пое на свой ред наблюдението на къщата, докато Тапънс отиде в селото да хапне нещо.
Когато се върна, поеха заедно поста. В девет часа решиха, че е достатъчно тъмно, за да започнат операцията. Сега можеха свободно да обикалят около къщата. Изведнъж Тапънс сграбчи ръката на Томи.
— Слушай.
Звукът, който тя беше чула, се повтори, леко отекващ в нощта. Беше женски вик от болка. Тапънс посочи нагоре към един прозорец на първия етаж.
— Чу се от онази стая — прошепна тя.
Отново същият тих стон прозвуча в нощната тишина.
Двамата слушатели решиха да приведат плана си в действие. Тапънс заведе Томи до мястото, където беше видяла градинаря да слага стълбата. Те я занесоха заедно до онази част на къщата, откъдето бяха чули стоновете. Щорите на всички прозорци на първия етаж бяха спуснати, но точно този прозорец беше открит.
Томи сложи стълбата колкото можеше по-тихо до къщата.
— Аз ще се кача — прошепна Тапънс. — Ти остани долу. Нямам нищо против качването по стълби, а ти можеш да я държиш по-стабилно от мен. А в случай че докторът се появи отнякъде, ти ще можеш да се справиш с него, а аз — не.
Тапънс се изкачи чевръсто по стълбата и внимателно вдигна глава, за да погледне през прозореца. После бързо се наведе, но след една-две минути много бавно погледна отново. Остана там около пет минути. После слезе.
— Тя е — изрече задъхано и възбудено. — Но, о, Томи, ужасно е! Тя лежи на едно легло, стене и се върти на всички страни. А точно като се качих, влезе една жена, облечена като медицинска сестра. Наведе се над нея и й направи някаква инжекция в ръката. После отново излезе. Какво ще правим?
— В съзнание ли е?
— Така мисля. Почти съм сигурна, че е. Предполагам, че може да е вързана за леглото. Качвам се отново. И, ако мога, ще вляза в тази стая.
— Но, Тапънс…
— Ако попадна в някаква опасност, ще ти извикам. Чао.
Като се измъкна от по-нататъшни спорове, Тапънс отново забърза нагоре по стълбата. Томи я видя как се опитва да отвори прозореца, а после безшумно да побутва рамката. След още една секунда тя беше изчезнала вътре.
За Томи настъпи ужасно време. Първо не чуваше нищо. Тапънс и мисис Лий Гордън сигурно говореха шепнешком, ако изобщо говореха. После чу ниски гласове и въздъхна облекчено. Но изведнъж гласовете замлъкнаха. Мъртва тишина.
Томи наостри уши. Нищо. Какво ли правеха?
Изведнъж някой сложи ръка на рамото му.
— Да вървим — изрече гласът на Тапънс в тъмнината.
— Тапънс! Как стигна дотук?
— През главния вход. Да се махаме оттук.
— Да се махаме ли?
— Точно това казах.
— Но… мисис Лий Гордън…
С неописуемо горчив тон Тапънс отвърна:
— Отслабва!
Томи я погледна, подозирайки, че му се подиграва.
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото казах. Отслабва. Става стройна. Намалява теглото си. Чу ли какво каза Ставансън? Че мрази дебели жени. През двете години, докато го нямало, Херми напълняла. Изпаднала в паника, когато научила, че той се връща, и се втурнала да се подложи на новото лечение на доктор Хористън. Правят й някакви инжекции, а той пази строго тайната и взема скъпо и прескъпо. Според мен той наистина е шарлатанин, но има страшен успех! Ставансън се връща две седмици по-рано, когато тя едва е започнала лечението. Лейди Сюзън се е заклела да пази тайна и сдържа обещанието си. А ние идваме тук и излизаме пълни идиоти!
Томи си пое дълбоко дъх.
— Доколкото знам, Уотсън — обяви той с достойнство, — утре в Куийнс хол има много хубав концерт. Ще имаме много време да се приготвим за него. А ти ще ми направиш услугата да не записваш този случай в хрониката си. Той няма абсолютно никакви забележителни особености.
Глава 10
„Сляпа баба“ със смъртта