— Да — каза Тапънс с отворена писалка.
— Ще започнем с онази специална салата от скариди, която правят тук. После да следва… я да видим… да следва… А, да, омлет „Блиц“ и може би два пъти Tournedos a l’Etranger. — Той замълча и извинително измърмори: — Надявам се да ми простите. О, да, суфле „Сюрприз“. Това ще завърши угощението. Много интересен човек е френският префект. Може би го познавате?
Събеседникът му отговори отрицателно, а Тапънс стана и отиде да поговори с главния келнер. След малко се върна, точно когато поднесоха кафето.
Томи изпи голяма чаша, после стана.
— Бастунът ми, мис Ганг? Благодаря. Посоката, моля?
Това беше мъчителен момент за Тапънс.
— Една надясно и осемнадесет направо. Около петата крачка един келнер сервира на масата от лявата ви страна.
Като размахваше безгрижно бастуна си, Томи тръгна. Тапънс го следваше плътно и се стремеше незабелязано да го направлява. Всичко вървеше добре, докато стигнаха вратата. Един мъж влезе доста забързано, и преди Тапънс да може да предупреди слепия мистър Блънт, той се блъсна право в новодошлия. Последваха обяснения и извинения.
Пред вратата на „Блиц“ чакаше елегантна лимузина. Самият херцог помогна на мистър Блънт да се качи.
— Колата ви тук ли е, Харкър? — попита той през рамо.
— Да. Зад ъгъла.
— Вземете мис Ганг в нея, моля.
Преди някой да каже и дума, той беше скочил вътре до Томи и колата плавно потегли.
— Много деликатен въпрос — промърмори херцогът. — Скоро ще ви запозная с подробностите.
Томи вдигна ръка към главата си.
— Вече мога да махна превръзката — забеляза той учтиво. — Само блясъкът на изкуствената светлина в ресторанта налагаше употребата й.
Но ръката му беше грубо блъсната обратно. В същото време той усети натиска на нещо твърдо и кръгло между ребрата си.
— Не, драги мистър Блънт — възрази гласът на херцога — но този глас внезапно се беше променил. — Няма да махате превръзката. Ще седите неподвижно и няма да помръдвате. Ясно ли е? Не искам пистолетът ми да гръмне. Разбирате ли, аз случайно не съм херцог Блеъргори. Взех името назаем за случая, като знаех, че няма да откажете да придружите толкова известен клиент. Аз съм нещо много по-прозаично — търговец на колбаси, който е загубил жена си.
Усети как събеседникът му се стресна.
— Това ви говори нещо — изсмя се. — Драги млади човече, вие се оказахте невероятно глупав. Страхувам се, много се страхувам, че вашата дейност ще бъде преустановена в бъдеще.
Той изговори последните думи със зловеща наслада.
Томи седеше неподвижен, без да отговаря на подигравките на „херцога“.
След малко колата забави и спря.
— Само един момент — каза фалшивият херцог. Той сръчно натъпка една носна кърпа в устата на Томи и завърза шала си върху нея. — В случай че сте достатъчно глупав да викате за помощ — обясни благо той.
Вратата на колата се отвори и шофьорът я задържа. Той и господарят му измъкнаха Томи отвътре и го повлякоха припряно по някакви стълби и през вратата на някаква сграда.
Вратата се затвори зад тях. Във въздуха се усещаше богата ориенталска миризма. Краката на Томи потънаха дълбоко в пухкав килим. Довлякоха го по същия начин по друго стълбище и в стая, която според него беше в задната част на къщата. Тук двамата мъже вързаха ръцете му. Шофьорът излезе, а другият извади кърпата от устата му.
— Вече можете да говорите свободно — обяви любезно той. — Какво имате да кажете, млади човече?
Томи прочисти гърлото си и облиза болящите ъгълчета на устните си.
— Надявам се, че не сте загубили кухия ми бастун — меко каза той. — Струваше ми доста пари да ми го направят.
— Наистина имате кураж — каза другият след моментно мълчание. — Или сте просто глупак. Не разбирате ли, че ви хванах, че ви държа в ръцете си? Че сте изцяло в моя власт? Че не е много вероятно отново да срещнете някой от познатите си.
— Не можете ли да ми спестите тази мелодрама? — попита жално Томи. — Трябва ли да кажа: „О, злодей, аз все пак ще те победя“? Тези неща отдавна излязоха от мода.
— А момичето? — каза другият, като го наблюдаваше. — Нейната съдба не ви ли интересува?
— Като размишлявах колко прави две и две по време на принудителното си мълчание преди малко — отвърна Томи, — стигнах до неизбежното заключение, че онзи бъбрив приятел Харкър е също един отчаян престъпник и поради това моята нещастна секретарка скоро ще се присъедини към нашата мила компания.