— Но нали мис Глен не е излязла?
— Не, знам, че тя не е. Но някой друг е излязъл. Убиецът.
— Но как е влязла тя тогава?
— Влязла е, докато мисис Хъникот е била в кухнята и е говорила с Елън. Не са я чули. Мисис Хъникот се е върнала в дневната, почудила се е дали сестра й се е върнала и е започнала да сверява часовника. Тогава я е чула, както си е помислила, да влиза и да се качва горе.
— Ами стъпките нагоре по стълбите?
— Това е била Елън, която се е качвала да дръпне пердетата. Спомняте ли си, мисис Хъникот каза, че сестра й се е позабавила, преди да се качи горе. Тази пауза е била точно времето, което е трябвало на Елън да излезе от кухнята във вестибюла. Тя за малко е пропуснала да види убиеца.
— Но, Томи! — възкликна Тапънс. — Онзи вик?
— Това е бил Джеймс Рийли. Забеляза ли колко висок глас има? В момент на силни чувства мъжете често пищят като жени.
— А убиецът? Нали щяхме да го видим?
— Ние го видяхме. Дори постояхме да си поговорим с него. Спомняш ли си как внезапно се появи онзи полицай? Това е било, защото е излязъл през портата точно след като мъглата се е вдигнала от пътя. Така ни стресна, не си ли спомняш? В крайна сметка въпреки че никога не мислим за тях по този начин, полицаите също са мъже като всички останали. Обичат и мразят. Женят се… Мисля, че Джилда Глен е срещнала съпруга си точно пред портата и го извикала вътре, за да си изяснят веднъж завинаги отношенията. Спомни си, той няма отдушник като изблиците на Рийли. Просто му е паднала червена пелена пред очите и полицейската палка му е била под ръка…
Глава 13
Шумолеца
— Тапънс, трябва да се преместим в по-голям офис — рече Томи.
— Глупости — заяви Тапънс. — Не бива да се главозамайваш и да се мислиш за милионер само защото си решил два-три незначителни случая благодарение на невероятен късмет.
— Някои го наричат късмет, други — умение.
— Е, ако наистина се мислиш за Шерлок Холмс, Торндайк, Маккарти и братята Оукууд, взети заедно, нямам повече какво да кажа. Лично аз бих предпочела късмета пред цялото умение на света.
— Може и да си права донякъде — отстъпи Томи. — И все пак, Тапънс, наистина ни трябва по-голям офис.
— Защо?
— Заради класиците — отвърна Томи. — Трябват ни още неколкостотин ярда полици за книги, ако искаме да представим Едгар Уолъс, както подобава.
— Още не сме имали случай в духа на Едгар Уолъс.
— Страхувам се, че няма и да имаме — заяви Томи. — Ако си забелязала, той никога не дава голям шанс на детективите-аматьори. Случаите му са строго ограничени в рамките на Скотланд Ярд. Истински, без никакви жалки имитации.
Албърт се появи на вратата и обяви:
— Инспектор Мариът иска да ви види.
— Мистериозният човек от Скотланд Ярд — измърмори Томи.
— Най-заетият сред Заетите — отбеляза Тапънс. — Или може би сред Любопитните? Винаги съм бъркала Заетите с Любопитните.
Инспекторът се появи при тях със сияеща усмивка.
— Е, как вървят нещата? — попита безгрижно той. — Не се ли чувствате зле след малкото ни приключение онзи ден?
— О, никак — отвърна Тапънс. — Беше прекрасно, нали?
— Е, не знам дали аз бих го описал точно по този начин — рече предпазливо инспекторът.
— Какво ви води тук днес, Мариът? — попита Томи. — Не само загрижеността за нашите нервни системи, нали?
— Не — отговори инспекторът. — Имам работа за блестящия мистър Блънт.
— А! — възкликна Томи. — Почакайте да си сложа блестящото изражение.
— Дойдох да ви направя едно предложение, мистър Бересфорд. Какво ще кажете да пипнем една наистина голяма банда?
— Че има ли такова нещо? — попита Томи.
— Какво искате да кажете?
— Винаги съм си мислил, че банди съществуват само в книгите, както и изпечените мошеници и суперпрестъпниците.
— Изпечените мошеници не се срещат често — съгласи се инспекторът. — Но затова пък, сър, банди наоколо колкото искате.
— Не знам дали ще се справя много добре с някоя банда — каза Томи. — Аматьорското престъпление, престъплението в тиха семейна среда — ето в коя област смея да мисля, че съм светило. Драми, разиграващи се изключително в домашна обстановка. Това е моето поле на действие, а и на Тапънс, която ми осигурява всички онези дребни женски подробности, толкова важни и така често пренебрегвани от по-грубоватите мъже.
Красноречието му внезапно секна, когато Тапънс го замери с една възглавница и го помоли да не говори глупости.