— Няма да се откажете да се позабавлявате малко, нали, сър? — попита инспектор Мариът, усмихвайки се бащински на двойката. — Дано не ви прозвучи нахално, но е удоволствие човек да види млади хора, които се радват на живота като вас двамата.
— Радваме се на живота ли? — повтори Тапънс с широко отворени очи. — Сигурно е така. Никога не съм мислила за това.
— Да се върнем на темата за онази банда — намеси се Томи. — Въпреки обширната си частна практика — херцогини, милионери и най-добрите прислужници — може и да проявя великодушно внимание към вашия проблем. Не обичам да виждам Скотланд Ярд в затруднение. „Дейли Мейл“ ще се нахвърли отгоре ви, преди да разберете какво става.
— Както вече казах, не се отказвате да се позабавлявате. Е, ето как стоят нещата. — Той отново побутна стола си напред. — Напоследък е пълно с фалшиви банкноти, стотици са! Броят им би ви изненадал. При това много умело подправени. Ето една от тях.
Той извади от джоба си банкнота от една лира и я подаде на Томи.
— Изглежда истинска, нали?
Томи огледа банкнотата с голям интерес.
— За Бога, никога не бих забелязал, че има нещо нередно.
— Също като повечето хора. Ето ви сега една истинска. Ще ви покажа разликите. Много са дребни, но скоро ще се научите да ги разпознавате. Вземете тази лупа.
След пет минути тренировка Томи и Тапънс станаха експерти.
— Какво искате да направим, инспектор Мариът? — попита Тапънс. — Просто да си държим очите отворени за такива неща?
— Много повече, мисис Бересфорд. Разчитам на вас да стигнете до дъното на проблема. Открихме, че банкнотите се пускат в обращение от Уест Енд. Някой с доста високо обществено положение се занимава с разпространяването им. Прехвърлят ги и от другата страна на Ламанша. Има и една определена личност, която ни интересува много силно. Майор Лейдлоу, може би сте чували за него?
— Мисля, че да — отвърна Томи. — Има връзка с конни надбягвания, нали?
— Да. Майор Лейдлоу е доста добре познат във връзка с Търф. Всъщност няма никакви доказателства срещу него, но общото впечатление е, че е проявил прекалена находчивост в една-две мъгливи сделки. Експертите се държат странно, когато се спомене за него. Никой не знае много за миналото му или откъде е дошъл. Има много привлекателна жена-французойка, която се движи навсякъде със свита от обожатели. Семейство Лейдлоу очевидно харчат много пари и бих искал да знам откъде идват те.
— Може би от свитата обожатели — предположи Томи.
— Това е общото мнение. Но аз не съм напълно убеден. Може да е случайност, но много от банкнотите идват от един много хубав малък хазартен клуб, който семейство Лейдлоу и тяхната компания често посещава. В хазарта и конните състезания се въртят много пари. Не може да се измисли по-добър начин за пускането на фалшивите в обращение.
— А каква ще е нашата роля?
— Ще ви кажа. Доколкото разбирам, младият Сейнт Винсънт и жена му са ви приятели. Те са доста близки с компанията на Лейдлоу, макар и не колкото преди. Чрез тях ще ви бъде лесно да получите достъп до тази компания по начин, невъзможен за никого от нашите хора. Няма вероятност да ви заподозрат. Ще имате идеална възможност.
— Какво точно трябва да открием?
— Откъде вземат банкнотите, ако наистина те ги разпространяват.
— Значи така — каза Томи. — Майор Лейдлоу излиза с празен куфар. Когато се връща, куфарът е претъпкан до пръсване с банкноти. Как го прави? Аз го проследявам и откривам. Такъв ли е планът?
— Нещо такова. Но не подценявайте дамата и баща й, мосю Ерулад. Помнете, че банкнотите са разпространявани и от двете страни на Ламанша.
— Драги Мариът — възкликна с упрек Томи, — „Блестящите детективи на Блънт“ не знаят какво означава „подценяване“.
Инспекторът се изправи.
— Пожелавам ви успех — каза той и си тръгна.
— Менте — заяви ентусиазирано Тапънс.
— Какво? — попита смутено Томи.
— Фалшивите пари — обясни Тапънс. — Обикновено им казват менте. Сигурна съм. О, Томи, получихме случай в духа на Едгар Уолъс. Най-после сме Заети.
— Наистина — съгласи се Томи. — Трябва да хванем Шумолеца, и ще го хванем.
— Молеца ли каза или Шумолеца?
— Шумолеца.
— А какво е Шумолец?
— Една нова дума, която току-що измислих — обясни Томи. — Описва човек, който пуска фалшиви банкноти в обращение. Банкнотите шумолят, затова той се казва шумолец. Няма нищо по-просто.
— Идеята ти не е лоша — рече Тапънс. — Предава значението много реалистично. На мен самата ми харесва Шумоляча. Много по-точно и зловещо звучи.
— Не — възрази Томи. — Аз пръв казах, че ще е Шумолеца и държа на това.