— Да не би да разчиташ на онзи кръст, който нарисува на вратата, а, синко? — предположи мистър Райдър. — На твое място не бих залагал на него. Върнах се на алеята, за да изпълня ролята на кучето с очи колкото колела на каруца. Ако излезеш сега на алеята, ще забележиш, че всяка врата по нея е отбелязана със същия кръст.
Томи наведе глава, забележимо паднал духом.
— Мислеше се за много умен, нали? — попита Райдър.
Едва изрекъл тези думи, на вратата се чу рязко почукване.
— Какво става? — извика той стреснат.
В същия момент къщата беше нападната. Задната врата беше паянтова. Ключалката поддаде почти веднага и на вратата се появи инспектор Мариът.
— Браво, Мариът! — възкликна Томи. — Бяхте прав, що се отнася до района. Бих искал да ви запозная с мистър Ханк Райдър, който знае всички най-хубави приказки. Разбирате ли, мистър Райдър — добави меко той — и аз ви подозирах. Албърт (онова момче с важен вид и големи уши е Албърт) имаше инструкции да ви следи с мотоциклета си, ако ние с вас отидем на разходка когато и да било. И докато демонстративно маркирах вратата с тебеширен кръст, за да отвлека вниманието ви, изпуснах едно малко шишенце валериан на земята. Отвратителна миризма, но котките я обичат. Всички котки от околността са били пред къщата, за да я отбележат, когато Албърт и полицаите са дошли.
Той изгледа втрещения мистър Райдър с усмивка. После се изправи на крака.
— Казах, че ще те хвана, Шумолецо, и те хванах — рече той.
— За какво, по дяволите, говорите? Какво е това Шумолец?
— Ще го намерите сред думите в следващия криминален речник — обясни Томи. — Етимологията е неустановена. — Той се огледа с щастлива усмивка. — И всичко това стана без помощта на доносник — измърмори доволно той. — Лека нощ, Мариът. Сега трябва да вървя там, където ме чака щастливият край на приказката. Няма по-добра награда от любовта на добра жена, а вкъщи ме чака любовта на една добра жена. Тоест, надявам се, но човек никога не знае в днешно време. Тази задача беше много опасна, Мариът. Познавате ли капитан Джими Фокнър? Той танцува просто превъзходно. Да не говорим за вкуса му по отношение на коктейлите… Да, Мариът, задачата беше изключително опасна.
Глава 15
Мистерията от Сънингдейл
— Знаеш ли къде ще обядваме днес, Тапънс?
Мисис Бересфорд се замисли.
— В „Риц“? — предположи тя с надежда.
— Опитай пак.
— В онова хубаво малко ресторантче в Сохо?
— Не. — Тонът на Томи беше изпълнен с важност. — В една закусвалня. Всъщност, ето в тази.
Той ловко я вкара в посоченото заведение и я отведе до една ъглова маса, покрита с мрамор.
— Прекрасно — заяви Томи със задоволство, докато се настаняваха. — По-добре не може и да бъде.
— Защо те е обзела тази мания за обикновен живот? — поинтересува се Тапънс.
— Вие виждате, Уотсън, но не забелязвате. Чудя се обаче, дали онази надменна дамичка ще благоволи да ни забележи? Прекрасно, тя се носи насам. Наистина, като че ли мисли за нещо друго, но без съмнение подсъзнанието й е заето с въпроси като бекон с яйца и чай. Пържола с пържени картофи, моля, госпожице, едно голямо кафе, руло и масло и порция език за дамата.
Келнерката повтори поръчката с презрителен тон, но Тапънс внезапно се наведе напред и я прекъсна:
— Не, не пържола с пържени картофи. Господинът поръчва кашкавалка и чаша мляко.
— Една кашкавалка и едно мляко — повтори келнерката с още по-дълбоко презрение, ако това изобщо беше възможно. Все още замислена за нещо друго, тя отново отплува.
— Това не беше необходимо — рече студено Томи.
— Но съм права, нали? Ти си Старецът в ъгъла. А къде е твоята връв?
Томи измъкна дълго, заплетено парче връв от джоба си и се зае да връзва възли по него.
— Всичко е точно до последната подробност — измърмори той.
— Само че направи малка грешка в поръчката си.
— Жените са такива буквалистки — оплака се Томи. — Ако има нещо, което мразя да пия, това е млякото. А кашкавалките са винаги жълти и неприятни на вид.
— Жертвай се за изкуството — каза Тапънс. — Виж как нападам този студен език. Хубаво нещо е студеният език. И така, аз съм напълно готова да бъда мис Поли Бъртън. Завържи един голям възел и започвай.
— Първо, строго неофициално искам да ти кажа следното. В последно време работата не е особено оживена. Ако работата не идва при нас, ние трябва да отидем при нея. Да използваме умовете си за решаването на една от най-големите мистерии, която в момента занимава обществеността. Така стигаме до темата — мистерията от Сънингдейл.