Глава 16
Мистерията от Сънингдейл
(продължение)
— Разбира се — промърмори Томи, — веднага забелязах къде е пукнатината в този случай и точно къде се е заблудила полицията.
— Така ли? — попита нетърпеливо Тапънс.
— Бих искал да е така, Тапънс — поклати тъжно глава Томи. — Много е лесно да бъдеш Стареца в ъгъла до определен момент. Но решението ми убягва. Кой е убил просяка? Не знам. — Той извади няколко вестникарски изрезки от джоба си. — Ето кои са замесени: мистър Холаби, синът му, мисис Сесъл, Дорис Евънс.
Тапънс задържа поглед на последната снимка и известно време я разглежда.
— Във всеки случай не го е убила тя — беше нейното заключение. — Не и с игла за шапки.
— Откъде си толкова сигурна?
— Правя се на лейди Моли. Косата й е късо подстригана. И въобще само една на двадесет жени в днешно време използва игла за шапки независимо дали косата й е дълга или къса. Шапките се нахлупват и прилепват плътно, така че нямат нужда от игла.
— И все пак може да е носила някоя със себе си.
— Момчето ми, ние не ги пазим като наследство! Защо, за Бога, ще носи игла за шапки в Сънингдейл?
— Тогава трябва да е била другата жена, жената в кафяво.
— Бих искала да не е била висока. Тогава можеше да е съпругата. Винаги подозирам съпругите, които са далеч в момента и затова не може да имат нищо общо със случая. Ако е открила, че съпругът й се мъкне с това момиче, би било напълно естествено за нея да го погне с игла за шапки.
— Разбирам, че трябва да внимавам — вметна Томи.
Но Тапънс беше дълбоко замислена и пренебрегна предизвикателството.
— Какво представляват семейство Сесъл? — попита тя внезапно. — Какво говорят хората за тях?
— Доколкото знам, са много популярни. Смята се, че двамата са били много привързани един към друг. Това прави историята с момичето особено странна. Последното, което би могло да се очаква от човек като Сесъл. Знаеш ли, той е бивш военен. Наследил е доста пари, уволнил се и се захванал с този застрахователен бизнес. Последният човек на света, когото някой би заподозрял в мошеничество.
— Абсолютно сигурно ли е, че е бил мошеник? Не може ли другите двама да са взели парите?
— Двамата Холаби? Те казват, че са разорени.
— О, те казват! Може да са вложили всичко в банка под друго име. Може да е глупаво от моя страна, но разбираш какво искам да кажа. Да предположим, че са спекулирали с парите от известно време, без Сесъл да знае, и са загубили всичко. Може да е доста удобно за тях Сесъл да умре точно в този момент.
Томи потупа снимката на мистър Холаби-старши с нокътя си.
— Значи обвиняваш този почтен господин в убийството на неговия приятел и партньор? Забравяш, че той се е разделил със Сесъл на игрището пред погледите на Барнард и Леки и е прекарал вечерта в Дорми Хаус. Освен това, забравяш иглата.
— Остави я иглата! — прекъсна го нетърпеливо Тапънс. — Мислиш ли, че тази игла е доказателство, че престъплението е извършено от жена?
— Естествено. Не си ли съгласна?
— Не. Мъжете са отчайващо старомодни. Нужни са им векове, за да се освободят от предубежденията си. Те свързват фибите за коса и иглите за шапки с нежния пол и ги наричат „женски оръжия“. Може и да са били такива в миналото, но сега са отживели времето си. Аз, например, не съм носила фиба и игла за шапка през последните четири години.
— Значи мислиш…
— Че Сесъл е бил убит от мъж. Иглата е била използвана, за да се представи престъплението като извършено от жена.
— Има нещо в това, което казваш, Тапънс — бавно се съгласи Томи. — Невероятно как се изясняват нещата, когато се обсъдят спокойно.
Тапънс кимна.
— Във всичко трябва да има логика, ако го погледнеш по правилния начин. Освен това, спомни си какво каза Мариът за гледната точка на аматьора — че тя е продиктувана от непредубедено възприятие. Ние разбираме от хора като капитан Сесъл и жена му. Знаем какво биха направили и какво не биха направили. А всеки от нас има свои специални знания.
Томи се усмихна.
— Искаш да кажеш — вмъкна той, — че си експерт по това какво биха могли да притежават дами с късо подстригана коса и че имаш ясна представа какво вероятно чувстват и мислят съпругите?