— Нещо такова.
— Ами аз? Какви са моите специални знания? Дали съпрузите свалят момичета, и така нататък?
— Не — възрази строго Тапънс. — Ти познаваш игрището, бил си на него, не като детектив, търсещ улики, а като играч. Разбираш от голф и знаеш какво е в състояние да извади един мъж от играта.
— Трябва да е било нещо доста сериозно, за да откаже Сесъл от играта. Има втора степен, а от седмата площадка нататък е играл като дете, така казват.
— Кой го казва?
— Барнард и Леки. Спомни си, че те са играели точно зад него.
— Това е било след като е срещнал жената, високата жена в кафяво. Те са го видели да говори с нея, нали?
— Да… поне…
Томи спря. Тапънс го погледна и остана озадачена. Той се взираше в парчето връв в ръцете си, но го гледаше с поглед, който като че ли виждаше нещо съвсем различно.
— Томи… какво има?
— Тихо, Тапънс. Играя на шестата дупка в Сънингдейл. Сесъл и старият Холаби играят на шест-зелено пред мен. Смрачава се, но виждам съвсем ясно светлосиньото яке на Сесъл. А по пътеката от лявата ми страна идва жена. Не е минала откъм женското игрище, иначе щях да я видя. Странно, че не съм я видял на пътеката преди, от петата площадка, например. — Той замълча, сетне продължи: — Ти каза преди малко, Тапънс, че познавам маршрута. Точно зад шестата площадка има малък навес, построен от торф. Всеки би могъл да чака там, докато… дойде подходящият момент. Там биха могли да променят външността си. Мисля си… кажи ми, Тапънс, тук отново са необходими твоите специални познания. Би ли било много трудно за един мъж да се преоблече като жена и после отново да се върне към мъжкия си образ? Би ли могъл да носи пола над три четвърти панталони, например?
— Разбира се. Само че жената би изглеждала малко пълна. Една дълга кафява пола, и, да кажем, кафяв пуловер от онези, които носят и мъжете, и жените, плюс дамска филцова шапка с малко къдрици, залепени от всяка страна. Това ще е достатъчно. Е, ако се гледа от разстояние, а предполагам, че това имаш предвид. Свали полата, махни шапката и къдриците и сложи мъжка шапка, която можеш да носиш навита в ръка и ето те отново мъж.
— А колко време ще трябва за преобразяването?
— От жена в мъж най-много минута и половина, може би по-малко. Обратното ще отнеме повече време. Ще трябва малко да се понагласят шапката и къдриците, а и полата ще залепва, ако се облече върху тричетвъртите панталони.
— Това не ме притеснява. Само времето за първото има значение. Както ти казах, играя на шеста дупка. Жената в кафяво вече е стигнала до седмата площадка. Тя я пресича и чака. Сесъл със синьото си яке тръгва към нея. Стоят заедно за минута, после тръгват по пътеката между дърветата и се загубват от поглед. Холаби е сам на площадката. Минават две-три минути. Сега съм на зеленото поле. Мъжът със синьото яке се връща и продължава, като играе ужасно. Светлината се влошава. Аз и партньорът ми продължаваме. Пред нас са онези двамата. Сесъл продължава да прави грешки, които не би трябвало да допуска. На осмото зелено поле го виждам как напуска терена и изчезва в отбивката. Какво му се е случило, за да го накара да играе като друг човек?
— Жената в кафяво, тоест мъжът, ако мислиш, че е бил мъж.
— Точно така. А там, където са стояли, не забравяй, че това е извън погледа на идващите след тях, има висок гъсталак от прещип. Там може да се хвърли труп, който със сигурност ще остане скрит до сутринта.
— Томи! Значи мислиш, че е убит тогава. Но някой е щял да чуе…
— Какво да чуе? Лекарите са единодушни, че смъртта е настъпила незабавно. Виждал съм хора да умират внезапно във войната. Като правило те не успяват да извикат. Чува се само хълцане или стон, може би въздишка или странно изкашляне. Сесъл стига до седмата площадка. Жената се приближава до него и го заговаря. Той, вероятно, разпознава в нея мъж, когото познава, само че преоблечен. Любопитен да узнае причината за този маскарад, се оставя да бъде поведен по пътеката извън погледа на другите. Едно пронизване със смъртоносната игла за шапка, докато вървят по пътеката и Сесъл пада мъртъв. Другият мъж довлича трупа му в прещиповите храсти, съблича синьото му яке, после маха полата, шапката и къдриците. Слага добре познатото синьо яке и шапка на Сесъл и се връща на площадката. Три минути са достатъчни. Другите отзад не виждат лицето му, само странното синьо яке, което така добре познават. Изобщо не се усъмняват, че не е Сесъл, но той не играе голф като Сесъл. Всички казват, че е играл като друг човек. Разбира се. Та той си е бил друг човек.