Докторът се поклони на Тапънс.
— При тези обстоятелства сдържаността е излишна. Ако не беше епизодът с бонбоните, можеше да повярвам, че тези смъртни случаи са резултат от остро птомаиново отравяне, но птомаиново отравяне с необичайна сила. Има гастроентерологични възпаления и кръвоизливи. Ще предам мармалада от смокини за анализ.
— Отравяне с арсеник ли подозирате?
— Не. Отровата, ако е била използувана отрова, е нещо с много по-силно и бързо действие. Повече прилича на силен растителен токсин.
— Разбирам. Бих искал да ви попитам, доктор Бъртън, дали сте дълбоко убеден, че капитан Радклиф страда от същата форма на отравяне?
Докторът го погледна.
— Капитан Радклиф в момента не страда от никакво отравяне.
— Аха! — възкликна Томи. — Значи…
— Капитан Радклиф почина в пет часа тази сутрин.
Томи беше силно потресен. Докторът се приготви да си тръгва.
— А другата жертва, мис Логън? — попита Тапънс.
— Имам всички основания да се надявам, че ще се възстанови след като оцеля досега. Тъй като е по-възрастна, отровата като че ли е имала по-слаб ефект при нея. Ще ви запозная с резултата от анализа, мистър Блънт. Междувременно сигурен съм, мис Чилкът ще ви каже всичко, което искате да знаете.
Докато той говореше, вратата се отвори и се появи една девойка. Беше висока, загоряла, със спокойни сини очи.
Доктор Бъртън ги представи един на друг.
— Радвам се, че дойдохте, мистър Блънт — каза Мери Чилкът. — Тази история е просто ужасна. Има ли нещо, с което да ви помогна?
— Откъде е онзи мармалад от смокини?
— Това е един специалитет, който получаваме от Лондон. Често го поръчваме. Този буркан не изглеждаше различен от всички останали. Лично на мен не ми харесва миризмата на смокините. Ето защо не го ям. Не разбирам защо и Денис беше засегнат, след като за чая беше на гости. Предполагам, че трябва да си е взел сандвич, когато се е прибрал.
Томи усети ръката на Тапънс леко да притиска неговата.
— Той кога се прибра? — попита мистър Блънт.
— Всъщност не знам. Мога да изясня.
— Благодаря ви, мис Чилкът. Няма нужда. Надявам се, че не възразявате да разпитам прислужниците?
— Моля ви, мистър Блънт, направете всичко необходимо. Аз съм напълно объркана. Кажете ми… мислите ли, че… тук има нещо нередно?
Погледът й беше изключително загрижен, докато задаваше въпроса.
— Не знам какво да мисля. Скоро ще разберем.
— Да, предполагам, че доктор Бъртън ще изпрати мармалада за анализ.
Като се извини, тя бързо излезе пред френския прозорец, за да поговори с един от градинарите.
— Ти поеми камериерките, Тапънс — нареди Томи, — а аз ще отида в кухнята. Според мен мис Чилкът може и да се чувства много объркана, но изобщо не изглежда така.
Тапънс кимна в знак на съгласие, без да отговори.
Съпрузите се срещнаха след половин час.
— Да съберем резултатите — предложи Томи. — Сандвичите са били приготвени за чая и чистачката е изяла един. Така си е навлякла белята. Готвачката е сигурна, че Денис Радклиф не се е върнал, преди да приберат масата от чая. Пита се как се е отровил той?
— Върнал се е в седем без петнадесет — осведоми го Тапънс. — Една прислужница го е видяла от прозореца. Пил е коктейл преди вечеря в библиотеката. Тъкмо прибираше чашата, но за щастие я взех от нея, преди да я е измила. След това се оплакал, че му е зле.
— Добре — каза Томи. — Ще занеса веднага тази чаша на Бъртън. Нещо друго?
— Бих искала да се срещнеш с Хана, камериерката. Тя… тя се държи странно.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглежда, като че ли е полудяла.
— Заведи ме при нея.
Тапънс го поведе нагоре. Хана живееше в малка стая. Камериерката седеше изправена на висок стол. На коленете си държеше разтворена библия. Не погледна двамата непознати, когато влязоха. Вместо това продължи да си чете на глас.
— Нека горящи въглени паднат върху тях, нека бъдат хвърлени в огън и жупел, и никога повече да не станат.
— Може ли да поговорим за минута? — попита Томи.
Хана направи нетърпелив жест с ръка.
— Няма време. Казвам ви, времето ни свършва. Ще преследвам враговете си и ще ги победя, и няма да се спра, докато не ги унищожа. Така е писано. Божието слово стигна до мен. Аз съм бич божи.
— Напълно се е побъркала — промърмори Томи.
— Така е от доста време — прошепна Тапънс.
Томи вдигна една отворена книга, оставена със страниците надолу на масата. Погледна заглавието и я пъхна в джоба си.
Изведнъж старата жена стана и заплашително се обърна към тях.
— Махайте се оттук! Времето наближава! Аз съм Божието оръдие. Вятърът духа, накъдето си ще, така унищожавам и аз. Безбожниците ще загинат. Това е дом на злото! На злото, казвам ви! Пазете се от Божия гняв, на когото аз съм оръдие.