Мистър Монтгомъри Джоунс погледна несигурно третия присъстващ в офиса.
— Доверената ми секретарка, мис Робинсън — представи я Томи. — Свободно можете да говорите пред нея. Предполагам, че е някакъв семеен случай от деликатен характер?
— Е… не точно — отговори мистър Монтгомъри Джоунс.
— Изненадвате ме — заяви Томи. — Надявам се, че самият вие нямате някакъв проблем?
— О, съвсем не — каза мистър Монтгомъри Джоунс.
— Тогава — продължи Томи — сигурно ще ни изложите фактите.
Но това като че ли беше единственото, което мистър Монтгомъри Джоунс не можеше да направи.
— Трябва да ви питам за нещо много странно — започна колебливо той. — Но… но наистина не знам как да започна.
— Не се занимаваме с бракоразводни дела — осведоми го Томи.
— О, за Бога — възрази мистър Монтгомъри Джоунс. — Нямам това предвид. Просто… е, просто е нещо като глупава шега.
— Някой си е направил с вас някаква тайнствена шега? — предположи Томи.
Но мистър Монтгомъри още веднъж поклати глава.
— Е, помислете и се опитайте да го изразите със свои думи — подкани го Томи.
Настъпи пауза.
— Разбирате ли — започна мистър Джоунс, — бях на един прием. Седях до едно момиче.
— Да? — окуражи го домакинът.
— Тя беше… всъщност просто не мога да я опиша, но беше едно от най-страхотните момичета, които някога съм срещал. Австралийка е. Живее заедно с друго момиче в апартамент на Кларджис Стрийт. Тя просто е неотразима във всяко отношение. Не мога да ви опиша как ми въздейства това момиче.
— Можем да си представим, сър — вмъкна Тапънс.
Тя правилно усети, че за разкриването на проблема на мистър Монтгомъри Джоунс е нужна съчувствена женствена нотка, различна от деловите методи на мистър Блънт.
— Можем да ви разберем — повтори окуражително тя.
— Беше абсолютен шок за мен — продължи мистър Монтгомъри Джоунс, — че едно момиче може… може да порази така човек. Имах друго момиче, всъщност, две други момичета. Едната беше възхитителна, но не ми харесваше брадичката й. Само че танцуваше прекрасно и я познавам от дете, което дава сигурност, нали разбирате. А другото момиче беше от танцьорките във „Фриволити“. С нея е много забавно. Така или иначе, всъщност не съм мислил сериозно да се оженя за нито една от двете. Но ми минаваха разни неща през ума. И изведнъж — като гръм от ясно небе — седях до това момиче и…
— Целият свят се промени — произнесе прочувствено Тапънс.
Томи се размърда нетърпеливо на стола си. Вече беше леко отегчен от изброяването на любовните истории на мистър Монтгомъри Джоунс.
— Ужасно добре го казахте — заяви мистър Монтгомъри Джоунс. — Точно така беше. Само че, знаете ли, тя като че ли не ме хареса много. Може да не ми личи, но не съм кой знае колко умен.
— О, не трябва да бъдете прекалено скромен.
— О, знам, че не съм кой знае какво — заяви с приятна усмивка мистър Джоунс. — Не и за прелестно момиче като нея. Затова усетих, че трябва да направя нещо. Това е единственият ми шанс. Тя изглежда толкова почтено момиче, че никога не би се отметнала от думата си.
— Е, пожелаваме ви успех и така нататък — каза мило Тапънс. — Но не разбирам какво точно искате да направим.
— Боже господи — изпъшка мистър Монтгомъри Джоунс. — Не ви ли обясних?
— Не — отвърна Томи, — още не сте.
— Е, ето как стана. Говорехме за криминални романи. Уна, така се казва тя, ги харесва не по-малко от мен. Говорихме по-специално за един. Целият е изграден върху едно алиби. После започнахме да говорим за алибита и за фалшифицирането им. После аз казах не, тя каза… кой от нас го каза?
— Няма значение кой е бил — увери го Тапънс.
— Аз казах, че ще е доста трудно да се направи такова нещо. Тя обаче не се съгласи, каза, че трябва само да се поработи с мозъка. Доста се поразгорещихме и накрая тя рече: „Ще ти направя едно спортсменско предложение. Какво залагаш, че ще си изработя алиби, което никой не може да оспори?“ „Каквото поискаш“ — отговорих аз и веднага се обзаложихме. Тя беше страшно самоуверена за цялата работа. „Шансът е на моя страна“ — каза тя. „Не бъди толкова сигурна — отвърнах аз. — Ами ако загубиш и трябва да изпълниш каквото и да било мое желание?“ Тя се засмя, каза, че произхожда от семейство на комарджии и че ще го изпълни.
— Е? — подкани го Тапънс, щом мистър Джоунс замълча и я погледна умолително.
— Е, не разбирате ли? Всичко е в мои ръце. Това е единственият ми шанс да накарам такова момиче да ме погледне. Нямате представа колко честно изпълнява облозите си. Миналото лято била на разходка с лодка и някой се обзаложил, че няма да скочи от борда и да доплува до брега с дрехи. Тя обаче го направила.