Той бързо зарови из купчината рецепти.
— Ето я. „ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПРЕСНИ КАРТОФИ. Поставете пресните картофи в тенекиени кутии и ги заровете в градината. Дори посред зима те ще имат вкуса на прясно изкопани.“
— Разбрахме! — извика Тапънс. — Това е. Съкровището е заровено в градината, в тенекиена кутия.
— Но аз питах градинаря. Каза, че не е заравял нищо.
— Да, знам, но това е, защото хората никога не отговарят на въпроса ти. Отговарят на това, което си мислят, че си искал да кажеш. Той знае, че никога не е закопавал нищо необикновено. Утре ще отидем да го попитаме къде е заровил картофите.
На следващия ден беше Бъдни вечер. След известно търсене откриха къщата на стария градинар. Тапънс изплю камъчето след няколко минути разговор.
— Да можеше човек да има пресни картофи за Коледа — рече тя. — Нали ще вървят с пуйката? Хората тук заравят ли ги в тенекиени кутии? Чувала съм, че това ги запазва пресни.
— О, точно така правят — отвърна старецът. — Старата мис Дийн в Червената къща също заравяше по три кутии всяко лято и доста често забравяше да ги изкопае!
— В някоя леха до къщата ли ги заравяше обикновено?
— Не, до стената под елхата.
Като получиха необходимата информация, те скоро си тръгнаха и оставиха на стареца пет шилинга за Коледа.
— А сега при Моника — каза Томи.
— Томи! Ти изобщо нямаш усет за драматичното. Остави това на мен. Имам прекрасен план. Мислиш ли, че би могъл да изнамериш отнякъде една лопата?
Лопатата се намери и късно същата нощ две фигури се прокраднаха в двора на Червената къща. Лесно намериха посоченото от градинаря място и Томи се зае с копането. Скоро лопатата му звънна върху метал. Няколко секунди по-късно той извади голяма кутия от бисквити. Беше запечатана с лейкопласт и здраво завързана, но Тапънс, с помощта на ножа на Томи, скоро успя да я отвори. Тогава тя изохка. Кутията беше пълна с картофи. Тя ги изсипа, така че кутията се изпразни. Вътре нямаше нищо друго.
— Продължавай да копаеш, Томи.
След известно време търсенето им беше възнаградено с втора кутия. Както преди, Тапънс я разпечата.
— Е? — нетърпеливо попита Томи.
— Пак картофи!
— По дяволите! — извика Томи и продължи да работи.
— На третия път идва късметът — успокои го Тапънс.
— Май всичко ще се окаже вятър и мъгла — мрачно се обади Томи, но продължи да копае.
Най-сетне и трета кутия видя бял свят.
— Пак карто… — започна Тапънс, после спря. — О, Томи! Намерихме го. Само отгоре има картофи. Погледни!
Тя вдигна голяма, старомодна велурена чанта.
— Давай вкъщи — извика Томи. — Ужасен студ е. Вземи чантата. Трябва да зария пръстта обратно. И проклета да си, Тапънс, ако отвориш тази чанта, преди да дойда!
— Ще играя честно. Уф! Съвсем замръзнах. — Тя бързо се оттегли.
Щом се върна в страноприемницата, не се наложи да чака дълго. Томи дойде почти по петите й, изпотен след копането и бързото тичане.
— А сега — каза Томи, — ударът на частните детективи! Отворете плячката, мисис Бересфорд.
В чантата имаше пакет, завит в омазнена коприна, и една тежка чантичка от кожа на антилопа. Отвориха първо чантата. Беше пълна със златни суверени. Томи ги преброи.
— Двеста лири. Сигурно само толкова са й дали. Отвори пакета.
Тапънс го послуша. Беше пълен с плътно сгънати банкноти. Томи и Тапънс ги преброиха внимателно. Бяха точно двадесет хиляди лири.
— О! възкликна Томи. — Не е ли късмет за Моника, че ние сме богати и честни? А какво е това, увито в марля?
Тапънс разви малкото пакетче и извади великолепна перлена огърлица, изящно изработена.
— Не разбирам много от тези неща — изрече бавно Томи, — но съм сигурен, че тези перли струват най-малко пет хиляди лири. Погледни колко са големи. Сега разбирам защо старата дама е запазила онази изрезка за перлите като добра инвестиция. Сигурно е осребрила всичките си застраховки и ги е превърнала в банкноти и бижута.
— О, Томи, не е ли прекрасно? Милата Моника. Сега може да се омъжи за симпатичния си млад приятел и да живее щастливо до дълбоки старини като мен.
— Колко мило от твоя страна, Тапънс. Значи наистина си щастлива с мен?
— Честно казано — отвърна Тапънс, — да. Но нямах намерение да го казвам. Просто ми се изплъзна от устата. Цялото това вълнение, Бъдни вечер, и така нататък…
— Ако наистина ме обичаш — прекъсна я Томи, — ще ми отговориш ли на един въпрос?