Когато стигнаха до улицата, до тях доплува такси. Томи понечи да го наеме, но промени решението си.
— Обичате ли да вървите пеш, мис Марч?
— Да, защо? Не е ли по-добре да вземем таксито? Ще стигнем по-бързо.
— Може би не забелязахте. Шофьорът на това такси току-що отказа да качи пътник малко по-надолу по улицата. Чакаше нас. Враговете ви са нащрек. Ако се чувствате способна на това, по-добре ще бъде да вървим пеш до Бонд Стрийт. По улиците има много хора и не могат да предприемат нещо срещу нас.
— Добре — съгласи се колебливо момичето.
Тръгнаха на запад. По улиците, както беше казал Томи, имаше много хора, и напредваха бавно. От време навреме той дръпваше момичето на една страна с бърз жест, макар самата тя да не беше видяла нищо подозрително.
Като погледна внезапно към нея, го обзеха угризения на съвестта.
— Бих казал, че изглеждате ужасно измъчена. Шокът от онзи човек… Да влезем тук и да пием по чаша хубаво, силно кафе. Предполагам, че не искате и да чуете за глътка бренди.
Момичето поклати глава със слаба усмивка.
— Тогава нека да е кафе — каза Томи. — Мисля, че спокойно можем да рискуваме, едва ли ще е отровно.
Постояха малко, докато изпият кафето си. После отново тръгнаха с още по-бърза крачка.
— Мисля, че се отървахме от тях — каза Томи, поглеждайки през рамо.
„Циклама“ ООД се оказа малко помещение на Бонд Стрийт, със завеси от бледорозова тафта. Едно-две бурканчета крем за лице и калъп сапун украсяваха витрината.
Сисъли Марч влезе и Томи я последва. Помещението вътре беше много тясно. Отляво имаше стъклен тезгях с тоалетни принадлежности. Зад него стоеше жена на средна възраст с посивяла коса и изящно телосложение, която при влизането на Сисъли Марч леко кимна с глава и продължи да говори с клиента, когото обслужваше.
Клиентът беше дребна, мургава жена. Беше с гръб към тях и не виждаха лицето й. Говореше английски бавно, със запъване. Отдясно имаше диван, един-два стола и масичка с няколко списания. Там седяха двама мъже, явно отегчени съпрузи, които чакаха жените си.
Сисъли Марч мина през стаята към една врата в дъното, която задържа открехната, за да я последва Томи. Докато той минаваше, клиентката възкликна: „О, мисля, че това е един мой амиго“ и се втурна след тях, като пъхна крак в процепа на вратата точно навреме, за да не й позволи да се затвори. В същия момент двамата мъже се изправиха. Единият я последва през вратата, другият се втурна към собственичката и затисна с ръка устата й, за да й попречи да извика.
Междувременно нещата се развиваха доста бързо зад летящата врата. Докато Томи влизаше, върху главата му хвърлиха някакъв парцал и неприятна миризма изпълни ноздрите му. Но почти в същия момент парцалът беше отблъснат. Отекна женски писък.
Томи премигна и се изкашля, бавно осъзнавайки сцената пред себе си. От дясната му страна стоеше тайнственият непознат от преди няколко часа, а с поставянето на белезници на ръцете му се занимаваше един от отегчените мъже от чакалнята на салона. Точно пред него Сисъли Марч напразно се бореше да се освободи, докато клиентката я държеше здраво. Щом последната обърна глава и воалът, който носеше, се развърза и падна. Разкриха се добре познатите черти на Тапънс.
— Браво, Тапънс — възкликна Томи, като се приближи. — Дай си ръката. Не бих се борил на ваше място, мис О’ Хара или може би предпочитате да ви наричаме мис Марч?
— Това е инспектор Грейс, Томи — каза Тапънс. — Веднага щом прочетох бележката, която беше оставил, се обадих в Скотланд Ярд. Инспектор Грейс и един от неговите хора ме посрещнаха пред салона.
— Много се радвам, че пипнахме този господин — заяви инспекторът, като посочи затворника си. — Отдавна го търсим. Но никога не сме имали причина да заподозрем това заведение. Мислехме го за истински козметичен салон.
— Разбирате ли, наистина трябва много да внимаваме! — обясни любезно Томи. — Защо някой би поискал чантата на един посланик за час-два? Обърнах въпроса наопаки. Може би другата чанта беше важната. Да предположим, че някой е искал онази чанта да бъде собственост на посланика за час-два. Много по-логично! Багажът на дипломатите не се подлага на усложненията на митническата проверка. Явно ставаше дума за контрабанда. Но контрабанда на какво? Едва ли на нещо обемисто. Веднага си помислих за наркотици. После се разигра онази живописна комедия в кабинета ми. Видели са обявата ми и са искали да ме отклонят от следата или изобщо да ме отстранят. Но случайно забелязах изражението на явно недоволство в очите на очарователната дама, когато Албърт извърши подвига си с ласото. Това подхождаше много на предполагаемата й роля. Нападението на непознатия трябваше да укрепи доверието ми в нея. Аз с всички сили се стремях да изиграя ролята на доверчивия детектив. Престорих се, че се хващам на доста невероятната й история и й позволих да ме примами тук, като внимателно оставих пълни инструкции за действия при тази ситуация. Под различни претексти отлагах пристигането ни, така че да дам на всички вас достатъчно време.